Ако сте решили да откриете що за лудост е пещерното гмуркане, най-добре може да го почувствате на собствения си гръб в наводнените пещери на полуостров Юкатан.
Океан, който сутрин заблестява на първите лъчи на слънцето като диамантена мина, огромен фронт от широки, ситнозърнести плажове, потънали в светлина алеи, грациозно извиващи се покрай малките бели къщички, построени като че от пластмаса, с изваяни в полумесеци балкончета
Жарко слънце, фиеста, жива музика, усмихнати хора, било то и под мустак: Мексико дарява топлина. И не само защото слизам от 50 000 тона желязо намирам това кътче толкова очарователно, а защото всичките тези непрестанно празнуващи хора и морето, пясъка и вълните довеждат човек до състояние близко до еуфория.
… и както бях взел всички мерки да излича Куба от биографията и паспорта си, така и не бях забелязал издайническия етикет, подпъхнат под найлоновата опаковка на раницата в Хавана. И митничарката в Лос Анжелис не го забеляза. Че то така Сульо и Пульо ще влезе в Съединените щати.
Някои наричат Панамския канал „Осмото чудо на света”. Но за всеки моряк преминаването му е толкова вълнуващо, колкото преминаването на ЖП гара Пловдив за гаровия персонал – той е просто част от маршрута до следващото пристанище, просто синоним на думата „през”, а и доста мразено място, поради вечното напрежение и сложните маневри, които се налага да се извършват там.
“Островите Принц Едуард звучи много пасторално и идилично, но откакто построиха моста, вече не е така.” – казва Хийт Макуайър. И действително – мостът – той е ябълката на раздора, темата, по която се говори най-много през последните няколко години.
Започвам да пиша почти веднага след завръщането ни у дома, макар за себе си да знам, че преживяното и видяното трябва малко да поотлежат, пишаи с ясната мисъл, че не всичко може да се опише; има неща, които не се поддават на слова. Но те остават в спомените дълго и дори неща, които не подозираш, че си видял, се връщат в паметта едва когато ги напуснеш.
„Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз, когато наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!
Торонто е красив, очарователен, многонационален, непретенциозен, дружелюбен, 5 милионен..... и не на последно място, далечен град. Много далечен. На цели 1400 $ разстояние, чезнещ от съзнанието ми сън. Част от миналото и бъдещето ми, част от мен. Градът, който много ми даде и същевременно не малко взе.
Северна Америка
Океан, който сутрин заблестява на първите лъчи на слънцето като диамантена мина, огромен фронт от широки, ситнозърнести плажове, потънали в светлина алеи, грациозно извиващи се покрай малките бели къщички, построени като че от пластмаса, с изваяни в полумесеци балкончета
Жарко слънце, фиеста, жива музика, усмихнати хора, било то и под мустак: Мексико дарява топлина. И не само защото слизам от 50 00
… и както бях взел всички мерки да излича Куба от биографията и паспорта си, така и не бях забелязал издайническия етикет, подпъхнат под найлоновата опаковка на раницата в Хавана. И митничарката в Лос Анжелис не го забеляза. Че то така Сульо и Пульо ще влезе в Съединените щати. 
Някои наричат Панамския канал „Осмото чудо на света”. Но за всеки моряк преминаването му е толкова вълнуващо, колкото преминаването на ЖП гара Пловдив за гаровия персонал – той е просто част от маршрута до следващото пристанище, просто синоним на думата „през”, а и доста мразено място, поради вечното напрежение и сложните маневри, които се налага да се извършват там.
Започвам да пиша почти веднага след завръщането ни у дома, макар за себе си да знам, че преживяното и видяното трябва малко да поотлежат, пиша
„Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз, когато наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!
Торонто е красив, очарователен, многонационален, непретенциозен, дружелюбен, 5 милионен..... и не на последно място, далечен град. Много далечен. На цели 1400 $ разстояние, чезнещ от съзнанието ми сън. Част от миналото и бъдещето ми, част от мен. Градът, който много ми даде и същевременно не малко взе.
gmail.com
