Преди две
години един приятел, който има строителен бизнес в Узбекистан, Казахстан и
...Афганистан ме покани за консултант.Пътува се с кола до
Истанбул, направо на летището. Там на определено гише се носи пакет с овче
сирене, две петали телешки суджук и две бутилки гроздова на наш изселник от
силистренско. С това, без всякакви предварителни заявки ти се дава (продава)
билет за където искаш, и ти се аташира турско циганче да ти носи куфарите.
Излетяхме
от Кайро и първоначално полетът ни премина над Червено море, след това през
сърцето на Саудитска Арабия. От там се насочихме на юг, прелитайки над малките
държавици Бахрейн и Катар, после навлязохме в Обединените арабски емирства,
където светлините на Дубай се виждаха на хоризонта. Накрая, влетяхме в
Султаната Оман. Целият полет продължи само три часа и половина.
Това е поредната част от пътуващия пътепис на Славей Караджов. Невероятното му пътуване до Непал и назад се публикува всяка седмица в различен интернет сайт. Информация за предишните и следващите части, както и за лиценза за публикуване, ще намерите на официалната страница на автора: http://nepal.linux-bg.org. Пътеписът очаква своите следващи домакини, които могат да се свържат със Славей чрез официалния му сайт.
15-ти септември: Денят в който научихме много за свещения "Гобар".
Лайното от як („гобар") е нещо свещено в Хималаите. То е живот, топлина, съкровище. То е голяма радост, ако го откриеш, и голяма мъка, ако го настъпиш. Днес научихме няколко интересни неща за тези специални лайна.
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища. Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”.
Много често наричат Сирия„най-голямата малка страна в света”. Там, на територия не много по-голяма от тази на България, е концентрирано такова уникално богатство от история, култури и цивилизации, с каквито малко страни по света могат да се похвалят.
Петра… едно място, където моментално започваш да се чувстваш отново като дете. Това е нещо, за което винаги си мечтал – да бъдеш изследовател и да намериш изгубен град (сигурен съм, че „Индиана Джоунс и Последният Кръстоносен Поход” е помогнал за това!). Петра, е точно това, изгубен древен град, издълбан в скалите.
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища. Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”. 
Петра