Това е поредната част от пътуващия пътепис на Славей Караджов. Невероятното му пътуване до Непал и назад се публикува всяка седмица в различен интернет сайт. Информация за предишните и следващите части, както и за лиценза за публикуване, ще намерите на официалната страница на автора: http://nepal.linux-bg.org. Пътеписът очаква своите следващи домакини, които могат да се свържат със Славей чрез официалния му сайт.
15-ти септември: Денят в който научихме много за свещения "Гобар".
Лайното от як („гобар") е нещо свещено в Хималаите. То е живот, топлина, съкровище. То е голяма радост, ако го откриеш, и голяма мъка, ако го настъпиш. Днес научихме няколко интересни неща за тези специални лайна.
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища. Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”.
Много често наричат Сирия„най-голямата малка страна в света”. Там, на територия не много по-голяма от тази на България, е концентрирано такова уникално богатство от история, култури и цивилизации, с каквито малко страни по света могат да се похвалят.
Петра… едно място, където моментално започваш да се чувстваш отново като дете. Това е нещо, за което винаги си мечтал – да бъдеш изследовател и да намериш изгубен град (сигурен съм, че „Индиана Джоунс и Последният Кръстоносен Поход” е помогнал за това!). Петра, е точно това, изгубен древен град, издълбан в скалите.
„Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.
Мислех, че с времето впечатленията ми от пребиваването в Корея ще улегнат някак, ще се избистрят и подредят от само себе си. Вярвах, че това ще го направи моето подсъзнание, без да тревожи и натоварва съзнанието ми, но пропуснах една съществена подробност. Дори и да беше така, дори и да е станало така - всички тези впечатления и мисли да са кристализирали и да са се наместили хармонично, то това пък е останало в подсъзнанието ми, поотрупано и труднодостъпно, практически неизползваемо. А в съзнанието ми - безброй разхвърляни детайли за един свят далече във времето, далече в пространството, далече в културата...
Азия
Ташкент. Столица на Узбекистан. Там виреел памук. Толкова си спомням от учебника по география за 7-ми клас, защото това „7ми клас” при мен беше много отдавна...
Завръщайки се от Китай всички приятели ме питаха едно и също, като да се бяха наговорили – “Дръпнаха ли ти се очите от ориза”? Такава е все още първосигналната асоциация у нас за китайците. Какво “дръпване” моля?!? Всъщност разшириха се!
Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища. Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”. 
Петра
„Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.
Мислех, че с времето впечатленията ми от пребиваването в Корея ще улегнат някак, ще се избистрят и подредят от само себе си. Вярвах, че това ще го направи моето подсъзнание, без да тревожи и натоварва съзнанието ми, но пропуснах една съществена подробност. Дори и да беше така, дори и да е станало така - всички тези впечатления и мисли да са кристализирали и да са се наместили хармонично, то това пък е останало в подсъзнанието ми, поотрупано и труднодостъпно, практически неизползваемо. А в съзнанието ми - безброй разхвърляни детайли за един свят далече във времето, далече в пространството, далече в културата...
gmail.com
