На следващият ден имах недовършена работа – Окото и Сълзата. Всяка стъпка по чакълестия наклон си струва възможността да зърнеш невероятни цветове и да усетиш мириса на кристалната вода. Озовах се на място, където всичко изглежда възможно и нищо не може да попречи на светлината. На това място няма въпроси, а само отговори.

Тези езера блестят в светлина и спокойствие и при тях няма да ми омръзне да се връщам. Отместих поглед от Сълзата, а той попадна на каменните „пирамиди”, издигнати с надежда за всеки посетител, после слезе долу към Окото и отново се вдигна към хоризонта, там, където небето описва планината и се отразява с зениците на земята.

Бел.ред.: Повече за Рила и Рилските езера може да прочетете тук:

1. Национален парк “Рила”