Обичам онези места, на които където и да погледнеш, дълго не отместваш очи, където небето описва планината и после слиза на земята. Там не се чувстваш никога сам и винаги си пълен с вяра.

С нетърпение се изкачвах покрай х. Скакавица за да стигна по-бързо до езерата, за които само бях слушала. Недоумявах защо другите се влачат така… Представях си, че ще видя всичко още този ден и най-малкото отклонение от целта ми даваше повод да забързам темпото.

Едва около 16.00 ч. бяхме пристигнали в х. Седемте Рилски езера. Добре че ентусиазмът присъстваше и в други будни духове, за да организираме малка група, която да тръгне на обиколка въпреки късния час.