Ако имах познат, може би приятел, който идва рядко в Пловдив, и то по съвсем тривиални поводи - да хапне нещо, което приготвят вкусно в тукашните ресторантчета, да се види набързо с някого... Бих замислила да му покажа, че в Пловдив си струва да дойде и просто така - да се поразходи, да го разгледа, да види града отблизо. Тук има какво да се види, а той - щом е мой приятел, сигурно умее да цени красивото.

Старият град, разбира се е първото място, където човек би могъл да се губи с часове и никак да не съжалява. Казвам Стария и веднага ми се иска да се поправя - квартала, обхванал Трихълмието отдавна не е Стария, толкова много нови, обновени и откровено луксозни сгради на едно място едва ли има в друг квартал на Пловдив. Може би само около Новотела, но това е друга тема.

Ето една от наистина старите сгради.

Интересно как е останала - тя е последната по уличката, която минава покрай Етнографския музей и отвежда на върха на тепето, откъдето се открива прилична гледка към Пловдив(на мен лично ми допада повече гледка с пълен обзор, а от тук южната половина на града е невидима). Това е мястото, където пловдивчани на двойки или по-големи групички с часове отмарят, загледани в някой от кварталите, в Марица или в небето.

Ако настроението ни с евентуалния ми познат, не е носталгично-елегично, това не е нашето място. Мен лично не ме свърта дълго на върха - предпочитам да разглеждам, да се разхождам по уличките. Най-любима ми е "Стръмна", която тази година не се вижда от цъфналия здравец.