Рига през нощта изглеждаше точно толкова привлекателна, колкото и през деня. Любопитното беше, че температурата всъщност се беше покачила и вече бе достигнала до по-човешките минус три градуса. Преди да потърсим ресторант решихме да се отбием в някой латвийски нощен бар. Оказа се добър ход. Както навсякъде преди и тук бяхме обслужени от супермодел. А следващото беше дори по-добро. Вътре, на издигната платформа, едно красиво, не особено облечено момиче танцуваше. Очевидно беше наета от заведението, за да забавлява мъжете. Но преди да успея да хвърля бърз поглед Джоди ме дръпна към дъното на бара, като мърмореше нещо.

Докато си пиехме питиетата, прелиствахме пътеводителя за да намерим място за вечеря. По звученето си харесахме Ливоня. Беше описан като ресторант в средновековен стил, който се помещаваше в сградата на Гилдията. Само едно нещо ни тревожеше - беше денят на Св. Валентин. Дали щеше да има места?

Денят на Св. Валентин в Рига е по-различен от този в Англия. Много от мъжете, които срещахме по улицата носеха само по една роза. Също така, за разлика от Великобритания, празникът не беше толкова комерсиализиран. Точно такъв трябва да е Св. Валентин. Една червена роза, а не да се разориш за десетина. Точно така ми харесва.

Намерихме Ливоня (или по-скоро Джоди го намери) сравнително лесно и като наближихме входа един едър мъж на средна възраст ни посрещна. “Labvakar, kā tev iet?” каза гърлено.

Аз се обърнах към него първи. “Ъъъ…ние сме от Англив. Говорите ли английски?”

Мъжът кимна и се усмихна.  “Разбира се. Добре дошли в Ливония. Нямаме много посетители от Англия. Всъщност, вие сте едва вторите. Имате резервация, нали?”

Поклатих отрицателно глава и казах с умолително изражение “Не, за съжаление. Но прочетохме, че ресторантът е толкова приятен и решихме да се пробваме...”

Мъжът се почеса по брадичката и се ухили. „Ще ви сместим някъде. Последвайте ме, моля.”

Докато се спускахме по каменните стълби, мъжът проговори отново. „Мога ли да ви попитам нещо? Как чухте за Ливоня?”

Отговорих му. „Прочетохме за него в пътеводителя ни. Ето, ще ви покажа.” Бръкнах в джоба си и му показах пътеводителя и страницата, където се споменаваше ресторантът.

Мъжът се облещи изненадан, след което избухна в смях. „Ливоня в пътеводител на английски език! Как се озовал тук?”

Отговорих му, че незнам.

На края на стълбището се озовахме в голяма таверна. Изкусителен аромат се носеше от кухнята. Мъжът ни настани, взе палтата ни и изчезна. Храната беше великолепна и ни струваше само 14 лата – включително и напитките. На тръгване, мъжът който ни посрещна ни пожела приятно прекарване в Латвия. „И разкажете на приятелите си за Ливония!”

Нахранени и щастливи се завърнахме в хотела.

На следващия ден всичко приключи. Напуснахме хотела и хванахме такси до летището.

Рига – едно фантастично място, от което ни останаха само прекрасни спомени.

Бел. ред.: Повече за Рига можете да прочетете в Уикипедия (на англ.)