„Къде по дяволите е Рига?” Това беше първото нещо, което Джоди ми каза, когато предложих да отскочим за два дни до латвийската столица. ”И поради каква причина трябва да ходя там?”, беше второто. Аз бях подготвен и за двата въпроса. ”Рига е столицата на Латвия. Близо до Русия е. И аз...”

„Русия!”, възкликна Джоди, скептично настроена.”Искаш да отида в Русия през февруари! В никакъв случай. Няма да ходя в гадната Русия.”

Аз се засмях очакващ точно този отговор. ”Виж, Латвия не е Русия, Джоди”. Само е близо до нея. Изглежда съвсем ...

‘Не.” И излезна от стаята.

Приближавайки летището в Рига в една тъмна февруарска вечер забелязах за първи път снега навън. Бяла вихрушка се виеше около крилата на самолета. Обърнах се към Джоди, чудейки се дали да й кажа. Беше отнело доста време да я убеждавам да тръгне за Латвия. Спомням си втория ни разговор на тази тема. Казах й, ”Хайде, скъпа, ще бъде несравнимо преживяване”. ”Наистина ли?”, каза тя. ”Значи ме убеждаваш да отида на място, за което никога не съм чувала.” И тя застана с ръце на кръста, чакаща най – доброто ми обяснение.

Поемайки си дълбоко въздух, й казах за красивия средновековен град и за модерните барове и ресторанти наоколо. Описах парковете и забележителностите, после й показах снимка на хотел „Латвия”, най – високата сграда в Рига. Видях, че Джоди бе впечатлена.” А знаеш ли кое е най – интересното?”

„Казвай”, каза тя заинтригувано. Има бар на 24 –тия етаж, наречен „Скай лайн”. Вижда се целият град.” Очите на Джоди се ококориха. ” Ооо, това звучи добре.” Но тогава направи физиономия. ”Но, няма ли да е студено през февруари?”. Това беше единствената възможна пречка в моя план. Джоди беше права. Рига през февруари щеше да е замръзнала. Всъщност миналия февруари е било - 28 ° C в един момент. За да убедя Джоди да дойде трябваше да подходя внимателно. ”Виж”, казах. ”Да, ще бъде студено. Но ако се облечем топло, ще ни е добре. И снегът може да е добавка към цялото пътуване. Всичко ще изглежда наистина Коледно. Джоди ме погледна неубедено, но въпреки това ми каза да резервирам билети. ”Но ще ти кажа едно нещо”, добави тя. ”Ако не ми хареса в Латвия, повече няма да ме водиш в никоя от тези чудати страни, които ти избираш.” Плясвайки ръце от радост, й казах ”Няма да съжаляваш, обещавам!” Направих резервацията още следващия ден. На страницата на Балтик Еър (националния превозвач на Латвия), двупосочните билети бяха на изгодната цена от 142 лири. Купих ги без да се бавя. И на уебсайта на хотел Латвия, престой за 2 нощувки, със закуска беше 140 лири. И потеглихме за Латвия.

Кацайки на летището в Рига в 7.20 следобед, местно време, аз видях снега и леда навън. Нищо не изглеждаше топло и приветливо в тъмнината. Още повече със снежната буря и самолетът от Узбекистан, паркиран до нас. ”Къде ме доведе?”, каза Джоди, гледайки с недобро око към терминала. Аз отговорих веднага. „На авантюристично пътешествие. Опитваме се да прокараме пътека, която другите да последват”. Взехме си ръчния багаж и напуснахме самолета.

Отивайки на паспортния контрол (пълен с митничари стил КГБ) влезнахме в модернизирания салон на летището. Модерни кафенета и шикозни хора, купуващи най–новите парфюми, ни приковаха погледите. Беше толкова далече от представите ни за бившия Съветски съюз, че бе наистина доста сюрреалистично. Латвия изглеждаше ултра модерна и жизнена; свят далечен от онзи на хората, нареждащи се на опашка по уличните ъгли за стар хляб. Чакайки да си вземем багажа, нямах търпение да видя това, което Рига имаше да ми покаже. Дори минус осем градусовите температури навън, не можеха да притъпят усещането  ми за приключение. Обърнах се към Джоди „Готова ли си да се изправиш срещу снега?” Тя кимна, слагайки си шапката и шала, отправяйки се към изхода, за да вземем такси.