След бързо отбиване в хотела, отново се озовахме навън, с пътеводител в ръка, за да разгледаме сърцето на стария град, нещо което някакси бяхме изпуснали при първото си излизане. След десет минути вече стояхме пред Барутната Кула, цилиндрична постройка, за която казваха че е съхранявала барут по време на Средновековието. И точно тогава още едно прекрасно момиче мина покрай нас.

Красивите жени са навсякъде в Рига. Чакат по спирките, седят в автобусите, сервират в баровете и кафенетата и минават покрай теб на улицата. По груби изчисления бих казал, че около 90 процента от младите латвийки са страхотно красиви. Но в един момент нещо странно се случва. След като преминат една възраст, да кажем трийсет и пет, се превръщат в типични набити руски мамашки. Необясним феномен.

Малко по-надолу по същата улица се намира известната Котешка Къща. Самата сграда е доста безлична, но това което привлича туристите са черните котки, които са накацали по кулите. За тях се разправя следната история. Според легендата собственикът на къщата се скарал с няколко от търговците, които живеели в къщата на Търговската Гилдия точно отсреща. Те не му давали да се присъедини към тях или нещо подобно. Тогава в знак на протест той обърнал котките така че задниците им да сочат към Гилдията. В края на краищата, търговците омекнали и го приели в редиците си, а той отново обърнал котките. Хубава история, ще се съгласите.

За разлика от повечето градове във Великобритания, Рига не беше блокирана от снега. Напротив, изглеждаше че снегът й дава енергия.

“А сега към най-старите каменни сгради в Рига”, обявих след справка в пътеводителя. „Казват се Трите Братя и трябва да са някъде наоколо.”

Както винаги, Джоди изчакваше, като знаеше много добре, че нямам ни най-малка представа накъде е правилната посока. Чувството ми за ориентация беше ужасно. Губех се след третата минута. Джоди грабна книгата от ръцете ми и закрачи, следвана плътно от моя милост.