След това се оправихме към Шведската Порта. Вградено в стената имаше гюле от оръдие, вероятно като спомен за Шведската инвазия в началото на 17 век. Чудя се колко ли туристи са минали през портата без да го забележат. 

Решили че е време за още едно кафе, намерихме едно кафене точно срещу Барутната Кула. Заведението беше изцяло празно, а кафето беше страхотно и евтино както навсякъде в Латвия. Със доволна физиономия се отпуснах в удобния стол. „Какво ти става?, попита Джоди, но вече знаеше отговора.

Оставих кафето си на масата. „Просто немога да повярвам, че се намираме в една страна от бившия Съветски Съюз, седим в готино кафене, в центъра на град, за който повечето от приятелите ни не са чували. Мисля си че Рига е най-хубавото място където някога съм бил.”

Джоди кимна. „Трябва да се съглася с теб. Наистина е прекрасно. Нямам търпение да разкажа на всички у дома.”  

Двайсет минути по-късно отново бяхме навън в търсене на все така изплъзващият ни се Карум. Още от момента, в който ми бе хрумнала идеята да дойдем в Латвия бях започнал да търся малки идейки, с които да примамя Джоди да дойде с мен. Една от тези гениални хрумвания беше Карум. Бях чел, че тези вкусотии са нещо, което латвийците ядат за закуска. Общо взето нещо като чийзкейк, но вместо бисквитена основа имаха глазура от шоколад. Продаваха се в отделенията за млечни продукти. Накрая намерихме такова нещо в едно магазинче. На цена от само 17 пенса бройката. Джоди скоро се озова в шоколадовия рай. Купихме също така и няколко от латвийските бири Алдарис за около 35 пенса едната и няколко бутилки Латвийски Черен Балсам и се отправихме към хотела.