Оженихме се в края на август, когато лятото (и ваканцията) вече наближаваха края си. Лека носталгия. Сватбата беше в България, шумотевицата отмина и стана време да потегляме обратно. Но не заедно със съпруга ми, а поотделно, той към Страсбург, на работа, аз към Люксембург, да си довърша стажа в Съда на европейските общности. С две думи – нямаше нищо романтично в нашия подход!

Решихме, че така не може, без сватбено пътешествие! Къде да го направим? В Европа по това време беше вече есен, а така ни се искаше пак да усетим онова августовско слънце...Спряхме се на Португалия. Оказа се страхотен избор!!

Да започна с това, че в началото на ноември там температурата беше 20 - 25 градуса, а небето – бистро и наситено синьо, както се случва само през циганското лято. Атлантическият океан блестеше и създаваше усещане за безкрайност.

Започнахме пътешествието от град Порто, където кацна самолетът ни. Единственото, което знаех за това място, беше, че е дало името си на прословутата напитка ”порто”. Сладко вино с наименование за произход! Посетихме огромните изби, където портото отлежава, а времето е спряло...Дегустирахме го като аперитив на брега на река Дуро, прекосяваща града. „Порто бланко” или „порто тино”, ароматният, богат вкус на това питие се съчетаваше по невероятен начин с топлите лъчи на ноемврийското слънце, на което се препичахме седнали отвън, в някое от многобройните кафенета. Самият град ни плени с автентичността си и южняшкия си чар. Ние, които сме свикнали със сивото и сдържаното в северна Европа, бяхме пленени от светлите тонове на къщите, загара на хората, простряното отвън шарено пране, многобройните котки, шумните дечурлига.

И ако на мен това всичкото страшно много ми напомняше на родна България, то растителността се оказа напълно екзотична! Страхотна! Фикусите, които в България са стайни цветя, там бяха с размери на големи дървета. Портокалите си висяха свободно и аз се чудех как никой не ги бере. Реших да пробвам един. Бяха диви, кисело – горчиви и ...абсолютно неядливи. Но пък толкова красиво бяха отрупали дръвчетата. Имаше още палми, един вид дърво – храст (така и не разбрах името му) с ярки виолетови цветове, които обаче бяха твърди като шушулки...