|
Страница 2 от 3
От Порто, което се намира в северната част на Португалия, близо до атлантическото крайбрежие, наехме кола и се спуснахме успоредно на океана, посока Лисабон. По пътя спирахме в малки градчета, обядвахме в местно ресторантче, посетихме средновековен манастир, абатството Санта Мария Д’Алкобака, който ни впечатли с изваяните в камъка орнаменти. Насладихме се и на спокойствието и ведрината на светата обител.
В столицата Лисабон прекарахме няколко прекрасни дни – дълги разходки в стария квартал Алфама (името носи отпечатъка на периода, в който над тези земи са властвали маврите), вкусна океанска риба на скара, малки хапки с жълт млечен крем, наречени ”пастис де Белем”, за десерт. Забавлявахме се много да разглеждаме града от едни малки, стари и жълти трамвайчета от началото на миналия век, които се движеха като охлюви по паважа, нагоре, надолу...Лисабон е, пропуснах да отбележа, разположен на хълмове, като Пловдив, само че по – големи и силно залесени. Така че падна катерене. Подкрепяхме се с печени кестени – ако се чудите къде са най – вкусните, големи, сочни кестени, отговорът е Португалия! Продаваха ги навсякъде, от едни овъглени, примитивни колички – пекарни. Като цяло се хранихме в ресторанти с местни жители, избягвайки клопките за туристи. Така плащахме хем по – малко, хем се потапяхме в атмосферата. Португалците обичат да похапват и попийват добре, задушевно е и...опушено.
Рисуваната керамика е много характерен материал, използван за украса и облицовка на сградите. Присъствието на тези цветни мотиви определено привлича погледа и допринася за топлината на пейзажа. Моят приятел португалец, Нуно, ми обясни, че навремето фаянсът просто е бил по – евтин от тухлата или камъка, та затова повечето къщи са облицовани по този оригинален начин. С времето обаче тази керамика става все по – скъпа, антикварните магазини искат цяло състояние за част от фаянсова стена например!
В околностите на Лисабон беше пълно със симпатични местенца за посещение. Беше достатъчно човек да следва океана – тази необятна синева, която омагьосва...Някъде по пътя попаднахме и на най – западната точка на Европа – „Кабо да рока” – скали, вълни, дива красота. По – нататък беше и фееричното градче Синтра, излязло изцяло от приказките...
|
disagi.com
