|
Страница 1 от 7  По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град.
Въпреки, че беше втората страна по време на нашата обиколка на страните от Източния блок, всъщност беше резервирана по-рано. Мой приятел ми беше препоръчал хотел в стария краковски еврейски квартал (място, използвано от Стивън Спилбърг за някои от сцените на хитовия му филм ”Списъкът на Шиндлер”) и ми бе казал, че Краков е забележително място за туризъм.
След като проверих хотела и полетите по Интернет, ги резервирах без да се бавя. Двупосочните полети за двама струваха само 140 лири, със Скай Юръп, а в хотела, изгодната за портфейла цена беше 63 лири за две нощувки – при това с включена закуска.
Като се има предвид колко фантастично си изкарахме в Рига, очаквахме много от Краков – освен това бе описан като исторически град, с богато наследство. А и се очакваше да бъде наистина евтино. Кацнахме на летище Краков в точно след 18 часа, местно време. Навън валеше. Както на повечето летища, всичко изглеждаше сиво и еднакво.
Половин час по-късно, минахме през „пристигащи”, за да видим хората, чакащи с табели с имена. Моето беше на едно от тях, защото го бях уредил предварително с хотела. Въпреки това, аз все още се кефя детински от това да виждам името си афиширано. Докато следвахме шофьора на таксито извън терминала, аз се обърнах към Джоди.” Искаше ми се, да си бях сложил и ВИП след името”. Двадесет минути по-късно, ни оставиха пред „RT Regent”, мястото, където щяхме да бъдем следващите две нощи.
След като се регистрирахме, отидохме в стаята. Веднага и на двамата ни стана ясно, че RT Regent не беше от същата класа като хотел „Латвия” в Рига. Но също бе добър за нашите цели, а и банята бе модерна и чиста.
Осъзнавайки, че не сме яли от обяд, аз предложих на Джоди да излезем из Краков, да спрем в един или два бара и тогава да изберем приятен ресторант. С така изработения план за действие, напуснахме хотела. Навън беше тъмно, а като се прибави и ситния дъжд улиците на Краков не изглеждаха особено приятелски и гостоприемни. Въпреки това, ние продължихме към Стария град, място, известно със своите барове и ресторанти.
След само около 100-на метра, Джоди се спря.” Не ми харесва това. Нямам добро предчувствие относно Краков”.
„Какво имаш предвид?”
Джоди посочи наоколо. ”Виж! Всичко е тъмно и съмнително. Изглежда... незнам... неприветливо.”
Аз въздъхнах дълбоко. ”Това е само защото е тъмно и вали. Утре всичко ще изглежда добре. Обещавам.”
Скоро се озовахме на оживена улица, пълна с коли и трамваи.
Петдесет метра по-нататък се озовахме на кръстовище, близо до „Wawel Hill” – най – известния кралски замък на Краков.
Вместо да продължим право напред (което, в последствие разбрахме, че е нормалния път към площада на Стария град), ние тръгнахме надясно. Това се оказа грешка. Раздразнението на Джоди все повече се увеличаваше. След няколкоминутно привидно безцелно скитане, тя се сопна „Къде, по дяволите, сме? Къде са всичките барове и ресторанти?”
Въздишайки, аз й казах, че сме близо до Стария град. ”Някъде там е. Трябва да пресечем този път.” Пресякохме. В края на краищата, се озовахме сякаш на централната улица в старата част на града. Магазините бяха отворени и от двете страни и много малко хора сновяха наоколо, разглеждайки това, което им се предлагаше.
|
disagi.com
