|
Страница 2 от 7
Имаше също много светлинни реклами на местната бира, Zywiec. Ние се отправихме към най-близката, но там не се виждаше бар. А вместо това, стрелка сочеше надолу към слабо осветена ниша.
„Хайде да пробваме някъде другаде,” казах аз, избягвайки да си навлека негодуванието на Джоди, водейки я в някоя тъмна, влажна алея. Джоди кимна без да коментира.
По нататък по пътя имаше друг знак за бар със стрелка, канейки ни да слезем в друг сенчест коридор.
„Какво му е сбърканото на това място,” каза Джоди. Те не ядат ли и не пият ли в Краков? И какви са всички тези проклети, тъмни коридори?”
Казах й, че незнам. ”Нека да слезем в някой. Няма да оставаме в бара, ако не ни хареса. Съгласна ли си?”
Джоди кимна намръщено. Изглеждаше сякаш си прекарва „чудесно”. Вървейки в тъмния коридор се чувствахме несъмнено несигурни. В тъмната част на Лондон, ако предприемеш подобно нещо, почти ти е сигурно, че ще ти се случи нещо неприятно.
В края на алеята, ние стигнахме до друга стрелка, този път сочеща надолу към някакви железни стъпала. Предпазливо, ние слязохме в нашия първи краковски бар. Отваряйки вратата, бяхме приятно успокоени. Мястото не беше свърталище на разбойници и крадци.
Беше модерен бар, пълен със студенти и двойки, прекарващи си спокойно вечерта. Ние седнахме с нашите напитки, ободрени. Обърнах се към Джоди. ”Това е добре, нали?” Тя се усмихна, за може би първи път от около час насам. ”Да. Това е добре.” И в следващите 40 минути, се насладихме на Краков. Приятна обстановка, сносна бира (около 85 пенса за половин литър) и добра компания бе всичко необходимо, за да премахне нашите охладнели чувства в странния град.
Намерихме друг добър бар в коридор с премрежена светлина, по нататък, по продължението на улицата. И още един след това.
И още по хубавото бе, че дъждът бе спрял. Решихме да намерим нещо за ядене, ентусиазирани от алкохола. Там, където спряхме, не беше най-доброто място на света, но за нашите нужди, бе задоволително. И се върнахме обратно в хотела щастливи. Беше време да си починем за деня за разглеждане на забележителности, който предстоеше.
На следващата сутрин, след прекрасна континентална закуска в ресторанта на хотела, излязохме навън в сухата, но леко облачна сутрин. Беше 10 сутринта местно време и се чувствахме добре. Депресията от разходката от предходната нощ беше изчезнала напълно. Джоди пое по околностите и заяви, че сега харесва Краков. ”И ти беше прав,” добави тя с шеговита усмивка. „На дневна светлина нещата изглеждат различно.”
Тъй като бяхме отседнали в старата еврейска част на Краков решихме, че е най-подходящо да започнем обиколката си оттук. Тръгвайки на юг, скоро стигнахме до малък, пазарен площад, дошъл направо от стара Русия.
Едри мъже нагласяха сергиите, докато дебели, седнали стари жени бяха разстлали моркови и картофи върху одеяла. Това бе истинският Източен блок – беден и занемарен. Нищо чудно, че Стивън Спилбърг го е избрал за „Списъкът на Шиндлер”. Не е учудващо, че подлезите между сградите изглеждаха особено съмнителни. В един от тях дори имаше мърляви пощенски кутии, закачени на стените. Аз направих снимка.
Връщайки се обратно в посока на хотела, ние минахме покрай бар с готино име. Добре, че беше отворен и можахме да влезем, дори и в този ранен час.
|
Европа 
disagi.com
