|
Страница 5 от 7
Двайсет минути по-късно седяхме в празния ресторант, ядейки прекрасен обяд от гулаш и хрупкави кръгчета хляб. И за двама ни, плюс питиетата, излезе по-малко от 20 злоти (около 3.50 лири). Задоволени от съдбата си, тръгнахме да търсим още от гледките и звуците на Краков.
В края на краищата, намерихме един парк, в който да поседнем. За кратко, мързеливо погледахме как светът отива да пазарува. Джоди и аз много се забавлявахме в парка. Престорихме се, че сме шпиони по време на студената война. Дори видяхме други потенциални тайни агенти от тези, пресичащи напряко през парка. Имаше много заподозрени. Тогава скроихме план как бихме могли да снимаме обикновените поляци, вървейки си по работа, без да ни обръщат внимание. Първият ни субект (който аз нарекох кодово „Спящият”) беше дребна, възрастна жена, приближавайки от дясно на нас. Тя вървеше достатъчно бавно, за да падне спокойно в капана.
Размахвайки си фотоапарата, правейки се, че не съм забелязал жената, аз имитирах, че снимам сграда точно отсреща. Без въобще да подозира за интереса ни към нея, жената се озова точно в центъра на кадъра и аз натиснах бутона. Щрак! Документирано за досиетата!
Следващият ни субект изискваше промяна на позицията. Мъж, облечен в подходящо за шпионин официално облекло, се приближаваше бързо отдясно. Аз застанах срещу Джоди, имитирайки, че снимам, но трябваше да съм бърз, агентът който нарекох „Боклукчията” се движеше с бърза стъпка. Ето го! Щрак! Мъжът беше сниман.
Тогава той започна да се движи много подозрително. Може би, наистина беше шпионин. Отдясно на Джоди имаше голяма кофа. След като се засуети около нея, за да търси нещо – най-вероятно микрофилм – той отново се забърза по улицата, с качулка на главата. Посока: Москва.
След като приключихме с шпионажа, решихме да се помотаем още малко наоколо, преди да намерим привлекателно изглеждащо кафене. Вътрешната обстановка в бара беше доста интересна. На показ върху предния тезгях имаше странен орнамент. Огромно парче месо, закачено и запазено така, че да запази цвета и формата си. Аз си поръчах халба Леч от бармана, докато Джоди си поръча кафе.
След като напуснахме кафенето (което играеше ролята и на магазин за вино), тръгнахме обратно към главния площад, за да обиколим колкото е възможно повече странични улички. В края на една такава улица открихме продавачи на изкуство – имаше прекрасни рисунки и скици, повечето от тях струващи около 100 лири. Продължихме нататък, връщайки се обратно, излизайки от Стария град, към бижуто на Краков – магическия „Wawel Hill”.
Построена през 14 –ти век като нова кралска резиденция и катедрала,” Wawel Hill”, се намираше на върха на малък хълм. Понеже е основна туристическа забележителност, имаше и просяци, кръстосващи улицата с наведени глави. Дадох на един мъж монета от две злоти. Той размаха ръце от радост, оживено благодарейки на полски. Ние продължихме и скоро пристигнахме на входа.
„Тук ли е живял крал Крак?” попита Джоди, посочвайки бойниците и замъка зад тях. Аз поклатих глава, смеейки се на името на древния монарх отново. Бяхме прочели в пътеводителя, че Краков е бил наречен всъщност на комично звучащото име на Крал Крак.”Не, той е бил крал, преди да бъде построен. Жалко, наистина.”
След като продължихме по криволичещата пътека, стигнахме до място, което гледаше към западната част на града. Голямата река „Вистула” ни служеше като граница за разделяне на старото от новото в Краков. От другата страна на реката бяха някои модерни хотели, а зад нас беше кралският замък, с гоблени от 16–ти век и златни съкровища.
|
Европа 
disagi.com
