|
Страница 1 от 3 „Вие
американци?", шофьорът на таксито ме попита докато се отбивахме от магистралата
в посока Белград. Майкъл му каза, че сме от Великобритания, от един град близо
до Манчестър. Човекът се ухили. „Ааа! Манчестър Юнайтед! Добър футболен отбор.
Добре де, защо сте в Белград? Бизнес?
Обяснихме му, че сме в града за развлечение и от този
момент шофьорът започна да ни показва забележителностите по пътя. „Това е
Дунав, а ако погледнете ето там ще видите крепостта на хълма. Много приятно
място, трябва да го посетите. Момчета, вие сте щастливци - времето е много
горещо и знаете ли какво означава това - момичетата не носят почти нищо. Той се
захили гърлено сам на себе си. „Но вие сами ще видите това, убеден съм!"
„Задушаващо" беше единствената дума, която най-добре
описваше времето в Белград и тъй като вече беше привечер, скоро се оказахме
седнали в един бар с по халба бира Jelen Pivo, най-популярната
бира в Сърбия, която ни струваше само по 100 динара халбата (около 2 лв).
Поогледах се към натоварената улица отляво на нас. Смесицата от кирилски и
латински букви на някои от надписите по магазините ми изглеждаше малко странна,
но докато размишлявах над това, внезапно осъзнах, че бях прекалено придирчив.
Един човек на съседната маса вече си беше поръчал храна, приличаше на някакъв
странен вид кебап. Поръчахме по порция за всеки, като се чудехме какво ли точно
ще получим.
Оказа се, че е наистина много вкусно. Представляваше
някакви наденици, както и някакво друго месо, вероятно агнешко, и всичко това в
питка хляб. А и беше толкова евтино. Доволни, се отправихме към крепостта
Белград, а и вече здрач се спускаше над града.
Крепостта Белград се намира на върха на скалист рид с
изглед към река Дунав. Тя вероятно е най-известна с факта, че през 1914 г.
австрийците я бомбардират като по този начин започват Първата Световна
Война. Майкъл и аз тръгнахме по пътя,
който минаваше през портата на крепостта, и скоро се озовахме в най-високата
част на комплекса, от където се разкриваше невероятна панорама към реката
отдолу. Не бяхме единствените хора тук. Навсякъде по стената и в парка под нея
имаше групи от тийнейджъри. Някои пиеха бира, а други ядяха сладолед. Едни от
хлапетата се целуваха и натискаха, но повечето от тях просто си говореха. Какъв
контраст с Англия. За разлика от развлечените хулигани с качулки у дома, тези тийнейджъри
изглеждаха мирни, просто щастливи от залязващото слънце.
Около час по-късно, след като слънцето вече беше залязло,
ние бяхме слезли до един от централните площади и се наслаждавахме на по още
една бира. А след това и на по още няколко. Най-накрая се прибрахме в хотела.
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >> |