След като отминахме Скадарлия се озовахме на един голям пазар за плодове и зеленчуци на открито. Той беше претъпкан с хора. Докато си пробивахме път  едно малко момче, на възраст около 8, се опита да кара колелото си из тълпата. Резултатът беше комичен. Момчето скоро се блъсна в една възрастна жена, която носеше торба с марули в едната ръка и дървен бастун в другата. Вбесена, тя тупна момчето по главата с пръчката докато то се опитваше да потегли, после тя го шляпна отново, като крещеше нещо неразбираемо. Без да му направи много впечатление момчето подкара велосипеда си нататък, но не стигна далеч. След като не успя да вземе един завой за да избегне сблъсък, той се натресе в гърба на друга жена. Тя беше по-млада и като се извъртя му шляпна един здрав шамар като направо го бутна от колелото. Но момчето не се разтревожи ни най-малко, просто се покачи отново на колелото и скоро се изгуби в тълпата пред нас.

След като напуснахме пазара Майкъл и аз намерихме един хубав парк, където седнахме да си починем и да понаблюдаваме живота наоколо. Един дебеличък мъж поливаше растенията в отчаян опит да ги спаси от жегата. Млади прегърнати двойки седяха на пейките, целуваха се и се взираха един друг в очите. Малко по-нататък, на друга пейка, двама възрастни мъже разговаряха и се смееха. Всичко беше много спокойно.

След като обядвахме се отправихме назад към Крепостта. Сега имахме повече време и започнахме да разглеждаме изложената военна техника - оръдие, танкове, картечници и ракети бяха изложени навсякъде около стените на крепостта. Това наистина беше внушителна изложба на хардуер. Но беше толкова дяволски горещо, че почти можех да си представя как мозъкът ми ври. За да избегнем ужасната горещина се мушнахме в един музей, който се намираше в една от кулите. За щастие климатикът работеше и след като платихме 200 динара (около 4 лв) се озовахме в малкия, състоящ се от 2 стаи музей, където ни чакаше млада екскурзоводка.

„Крепостта е била разрушена от турците през 16-ти век," каза ни тя, като ни посочи към  един макет в един стъклен шкаф. „Изравнена със земята! Но в последствие идват австрийците и я построяват отново." След това разгледахме малко сръбска и турска керамика, след което жената ни заведе в една малка стая, в центъра на която имаше едно малко оръдие. Оказа се, че това е турско оръдие и точно така навремето турците превзели Белград. Просто единствено те имали такава огнева мощ. Благодарихме на екскурзоводката, която се оказа, че е студентка и отново се върнахме в жегата навън.

По време на една почивка за кафе Майкъл каза, че иска да посети музея на Никола Тесла. „Чувал ли си за него?", бях чувал.

Спомням си, че навремето имах един албум на американска рок група от 80-те година на име Тесла. Албумът им се казваше „The great radio controversy". Казах това на Майкъл и той беше впечатлен. „Да, но чувал ли си за Спиралата на Тесла?". Поклатих отрицателно глава, това изглежда му достави удоволствие "те може би имат такава в музея. Ако имат ще ти хареса, обещавам ти. Да тръгваме."

Музеят сам по себе си беше доста малък, състоящ се само от 2 стаи, една от които съдържаше някои от личните вещи на великия учен. Но в другата стая бяха изложени някои от изобретенията на Тесла, но главният експонат беше една спирала Тесла в центъра на стаята. Беше около 3 м висока, направена от метал, изглеждаше доста безинтересна. Но затова пък плакатът зад нея бе по-интересен. Той изобразяваш Тесла как седи под една спирала, докато искри от електричество танцуват навсякъде около него.