Един от гидовете в музея беше намалил светлините и се бе заел да включи странното устройство. То запука и заскърца, малки сини искри започнаха да излизат от върха на намотката и изведнъж внезапно се чу пукот, последван от появата на дълги съскащи сини електрически дъги, които се появяваха по цялото устройство. Звучеше сякаш, че сме в някаква електроразпределителна станция, и тогава, пак така изведнъж устройството беше изключено. Светлините отново бяха включени и скоро се озовахме навън. „Хареса ли ти?", попита Майкъл. Аз кимнах утвърдително. Трябваше да призная, че Спиралата на Тесла беше нещо, което си заслужаваше да се види.

След доста дълга разходка се озовахме пред една великолепна църква - Свети Сава, кръстена на Светеца от 13-ти век. Църквата изглеждаше прекрасно и е една от най-големите православни църкви в света. А даже още не е съвсем завършена. След като турците опожаряват оригиналната църква през 1595 г, изминали 300 години преди да почнат планове за строеж на нова. Бил направен конкурс, но всички планове били отхвърлени като не достатъчно добри. След това избухнала Първата световна война. Едва през 1919 г. Било създадено дружество с едничката цел да организира построяването на църквата. Отново бил започнат конкурс и най-накрая един от плановете за строеж бил одобрен.

Най-накрая, през 1935 г., строителството започва, но нещата отново не потръгват добре. Идва Втората Световна Война. Строителството спира за пореден път, а немската армия дори използва недовършената църква като паркинг. Нещата дори се влошават още повече. След войната църквата била използвана за същата цел, а накрая била превърната в склад. През 1958 г. отново била възродена идеята да се продължи строежа, но били нужни цели 26 години, за да се получи разрешение. Едва през 1989 г. огромният купол бил поставен. През 2004 г. църквата била завършена отвън. Майкъл и аз влезнахме вътре и видяхме няколко човека да стоят до запалените свещи, а други да се молят близо до входа. Но все още бе видно, че са необходими още много довършителни работи по вътрешността на църквата. След като вече бяхме навън, и двамата се съгласихме, че веднъж завършена тази църква би била една наистина великолепна сграда, извисяваща се над градския пейзаж на Белград.

Един час по късно отново бяхме в централен Белград. През 1999 г. бомбардировките на НАТО имат за цел да поразят точно специфични цели в и около града, и последиците от това са все още видими. Скоро намерихме една от бомбардираните сгради - щаб-квартирата на югославската армия - тя изглеждаше като след земетресение. Пропаднали подове, липсващи прозорци, огънати греди и места без покрив. Сградата беше като ярко напомняне за конфликта. Наистина забележителна гледка в иначе не особено забележителната част на града.

Трябваше вече да гоним самолета за Дюселдорф, но точно преди да стигнем до летището Майкъл и аз решихме да посетим музея на авиацията, намиращ се точно до летището. Платихме входната такса и осъзнахме, че всъщност сме единствените посетители, в странната овална сграда. В музея бяха изложени множество самолети. Но това, което ме заинтересува беше остатъка от опашката на американски бомбардировач, който сърбите са свалили по време на бомбардировките от НАТО. До него имаше и части от американски бомбардировач Стелт, свален от сръбска ракета земя-въздух. А точно до тях бе изложен и сръбски изтребител, който се беше почти разбил. Но пилотът беше успял да се отърве невредим и на изложената снимка изглеждаше доста щастлив.

И така разходката ни в Сърбия приключи. Седяхме в салона за заминаващи. Белград беше един интересен град за посещение. Определено имаше какво да се види, както имаше и някои недостатъци. В крайна сметка това може да се каже за почти всеки град по света. Като цяло, бях доволен, че съм посетил столицата на Сърбия, въпреки, че това едва ли е някое от местата, на които ще чакам с нетърпение да се върна.