|
Страница 1 от 3 Аз съм Пирин, казвам си доста самоуверено.
Аз съм част от нея. Идентифицирам се с нея. С нейната сурова красота, живителна вода и могъщ нрав. Човек откликне ли на предизвикателствата й, вече е друг. Ако му стигнат силите.
Аз съм Пирин, казвам си.
Не обичам нито тръгването, нито пристигането. Обичам да пътувам.
В автобуса мисля за страховете, които оставям, и за тези, които ще срещна. Страховете, с които тръгнах, са плод на цивилизацията ни. Тези, които ме очакват, са по-близки до човешката ни природа и оцеляването. Редно е да поясня, че възприемам туризма в Пирин като екстремен. Затова пък терапевтичен от чисто психологическа гледна точка. Гледната точка на пет диоптъра късогледство и страх от височини. Като бъдещ психолог със задължения към себе си и към околните, работя по въпроса за личностното си израстване.

Преодоляваме хватката на цивилизацията и разстоянието от хижа Гоце Делчев до хижа Безбог с лифта. Планината ни посреща с дъжд за добре дошли. Чувствата ни са противоречиви - дали искаме да ни върви по вода или не. Поради дъжда, плановете ни за неделния следобед се променят и ние избираме да се аклиматизираме с чаша автентичен билков чай. Усетили се по- близо до съзидателната сила на Мирозданието, се справяме с връхлетялата ни екзистенциална самота, сгушвайки се в топлото легло. Мислено правим преглед на програмата: Кременските езера, Безбог, Полежан и Газейския циркус, заслон Спано поле, Синаница и на последно място, но на първо по важност за моето израстване – Кончето. Предпочитам да използвам старите им имена. Те носят атмосферата на Пирин и на всички поколения сурови планинари.
|