Търсете сред 200 000 хотела в цял свят
| Аз съм Пирин |
|
|
| Автор Бистра Дойчинова | |
| четвъртък, 02 февруари 2006 | |
|
Страница 3 от 3
От циркуса се спускаме към хижа Демяница. Следваме пътя на водата, стичаща се от езерото. На такова мокро и хлъзгаво спускане здраве му кажи. Отхвърлям неприятните мисли на страха, защото в Пирин нямам друга алтернатива, освен да продължа напред. И през ум не ми минава да преодолея обратно изминатия вече път. След многочасов преход, вече в гората над хижата, завалява и дъжд. Непосредствено пред нея се налага да прекосим три малки рекички. На финалната отсечка трудно си служа с краката и успявам да се подхлъзна от камъка и да нагазя до коляно в студената вода. Вече не ми пука – мокра, уморена и стенеща от изнемога се добирам до хижата. Съквартирантките ни от Безбог са пристигнали още в ранния следобед по класическия маршрут през Дженгалската порта. В 8 часа вечерта, вече силно притеснени за нас, успяват да си отдъхнат. Аз лягам и заспивам.
На сутринта съм готова да си тръгна. Изпитанието ми се е сторило предостатъчно. Водачът ни обаче не мисли така. Пък и краката ми са малко поотпочинали. Следваща спирка – Спано поле. Поемаме. Преминаваме през Тияците, нагоре към Винарската порта и спускаме през Чаирите към заслона. Въпреки лекия преход, накрая се влача като родопска народна песен. Решаваме да “шкартираме” Синаница от плановете си, за мое голямо разочарование, и да удължим престоя си в заслона на две нощи. Така ще възстановим силите си за следващия ключов момент от прехода – Кончето. Живописната Синаница сънувам вече трета година, но съм съгласна, че решението е разумно. Пък и нали трябва да има какво да видя и при следващите си идвания.  Добро решение, за да разбера, че впечатленията ми за Малко Спано поле са погрешни. Първия път мястото ми се стори доста “неодухотворено”. Не му бяхме отделили достатъчно внимание. Сега случихме на хора, които ни разходиха из полето и ни показаха малкия живописен водопад, встрани от заслона. На следващия ден прекосяваме Голямо Спано поле и през Бъндеришката порта се смъкваме покрай Муратовото езеро и хижа Вихрен до хижа Бъндерица. Там, към малката ни група се включва още един член на екипа. Той е развълнуван и ентусиазиран от това, което ни предстои. Ние сме поуморени и пообръгнали. Лягаме и отмаряме, а той поема за лека тренировка към езерото Окото. Ден най- важен! Поемаме към Кончето през Казаните. Пътеката до Премката ми е позната. Предвкусвам удоволствието от гледката на Големия казан. Това е второто място след Газейския циркус, в което съм се усетила по- близо до съзидателната сила на Мирозданието и могъществото на Природата. Времето е слънчево като по поръчка. И аз съм оптимистична по отношение на силите си. Но това е само до момента, в който завършва познатата ми отсечка и започваме да подсичаме Кутело. Отново ни поема бръснещият вятър и стелещата се мъгла. До този момент съвсем наивно съм си представяла как ще стигна Кончето по “нормална пътека” и едва тогава ще преценявам мога ли да го предолея или не. Установявам, че съм се оказала в капан. Няма връщане назад. Оттук насетне следва преодоляването на един мит. Пътеката е кошмарна, урвата отляво се е разлюляла в периферното ми зрение, а аз съм стиснала зъби и се боря за живота си. Не усещам вятърa, нито камъните, които ме разраняват. Мъглата и петте диоптъра милостиво ми спестяват ужасяващото величие на гледката, а страхът е мобилизирал цялото ми същество. Маската на пълна концентрация владее лицето ми. Питам се, какво правя тук. Моля се да оцелеем и си обещавам никога повече да не си помислям да се върна на това място. Разбира се, всичко е преувеличено в моите очи, поради страха ми от височините, който за трите години в планината, съм свела до едно поносимо ниво. “Преодолееш ли страха, откриваш чудото”, казва Ричард Бах. Е, аз не стигнах до чудото, преодолях само себе си. Чудото е пред очите ми едва сега, благодарение на снимките на други смелчаци. Виждам какво съм пропуснала и правя планове за другата година. За Кончето, разбира се. Прибирам се препълнена, преливаща от съприкосновението с Природата. Аз съм Пирин, казвам си.
Снимки:архив автор и Невена Тончева
|
Приятели
Ralev.com | Travel Guide | Китен - Море от...емоции! | Rezervaciq.com | Български Фактор | bTOURISM.com | Вертикален свят | Travel.bg - иди и виж! | Accounting Bulgaria| Retur.eu - Почивка в България | DirectionBulgaria.com | Poblizo.com | MyHoliday.bg | Tryavna.bg | Moitehoteli.com - Хотели в България | Transportbg.info | За Хотелите
Копирането на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право. Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида
