Катедралата наистина изпълнява функцията на огромна луксозна гробница, където един до друг почиват могъщи крале, прекрасни кралици и мъдри епископи. Първият, с когото посетителят се среща от вратата е един млад принц отдал живота си за България – Владислав Варненчик.

Статуята на този прекрасен младеж, в пълно бойно рицарско снаряжение лежи върху собствения му саркофаг и чувството, което всеки българин застанал до него изпитва, е силно и специално. Легендата разказва, че завръщащите се от България войски донесли на стария крал само отсечената му глава.

Навътре в Katedra Wawelska посетителят ще срещне друг един "освободител" на духа и тялото – Крал Собиески, който наистина отдал живота си същото право дело и много успешно воювал с турците. Наблизо почива лекомислената полска принцеса Ядвига, известна с неуспешното си юношеско бягство с принц Уилям от фамилията на Хабсбургите, по-късно станала съпруга на крал Владислав Ягело. Малко по-нататък са останките на Казимир Велики, за когото поляците казват, че заварил Полша дървена, а я оставил каменна, защото по негово време са укрепени градовете и изградени повечето от крепостите в страната. А когато местата в катедралата се запълнили поляците започнали да погребват видните си мъртви отдолу, в катакомбите, наричани Groby Krolewskie. Друга от забележителностите на Краковската катедрала са трите огромни камбани, закрепени в една единствена дървена кула и особено най-голямата от тях – Dzwon Zygmunta, поръчана и наречена на името на крал Зигмунд Стария.