Из галерията...

Безплатен Абонамент

Получавай новите пътеписи по email.






RSS Feeds

Начало arrow Европа arrow Краков е стар, но златен
 
Краков е стар, но златен Печат Е-мейл
Автор Лиза Мороз   
Sunday, 28 May 2006
Нова Хута

"Някога, много отдавна, имало един царски град, където живеели аристократи и буржоа, но дошло времето на пролетариата. До стария град съградили нов. Издигнали го грамаден и масивен, с огромни улици, с огромни площади, с огромни блокове, с огромен металургичен комбинат на име Ленин, където денонощно работели всичките му жители" – така може би трябва да звучи приказката за Нова Хута и нейното появяване до стария Краков. Някак познато звучи, нали.
Сега Нова Хута е квартал на Краков – местото където живеят хората с по-ниски доходи. Не, не е Люлин, нито Дружба. Нова Хута е место, където няма найлони и парцали по клоните на дърветата, няма кал и дупки по улиците, тревата е окосена, а храстите подрязани. Те може и да са бедни, но не са лишени от гражданско достойнство. Това, май, е добър повод да се замислим за "европейските" си претенции съизмерими със състоянието на собственото ни жизнено пространство. Казано често ме хвана и все още ме е срам ... Вярвам, че разбирате какво имам предвид.

По времето на престоя ни там, властите на Краков бяха подели кампания сред младите жители под надслов "Аз обичам Нова Хута". Големи плакати, разлепени навсякъде ги призоваваха да пазят и обичат своя квартал. И от това, което видях май успяваха.

На крак в Краков

Краков е почти милионен град, който предлага изключително разнообразие от оригинални заведения – подземни каменни кръчми на по няколко стотин години, сюреалистични кафенета с неподражаем артистичен интериор и хипер модерни денс клубове. Животът и забавленията не спират денонощно и улиците в центъра са постоянно пълни с веселящ се народ. За разлика от други големи туристически центрове, тук жриците на любовта и другите "нощни птици" са значително по-дискретни, а транспортът върви до много късно /в Краков има трамваи и автобуси, но няма метро/.

Най-актуални към момента бяха заведенията в Еврейския квартал, бързо възстановяващ се след поредица катастрофални събития и преселвания на обитателите му. Тълпи от млади хора и туристи кръжаха из новооткритите заведения, музика, глъч и ремонтни работи изпълваха тесните улички и малките площади.

Кафето, на което повечето българи гледат като даденост, е доста луксозна стока в Краков, където хората пият основно чай. Затова, онова, което се продава за кафе по уличните павилиони има странен мирис и трудно поносим вкус /ако изобщо има някакъв/. Хубаво кафе, разбира се, се намира в хубавите заведения на цена от 2 евро.

По улиците на Краков най-лесно достъпната храна е местният еквивалент на дюнера. Има и пица на парче, тъй че всеки нашенец би се чувствал като у дома си. Ако разбира се, решите да пробвате и малко оригинална местна кухня най-лесно е да се отбиете до специализираните "столове", които се намират из центъра на града. Там в нормална обстановка и срещу доста прилична сума можете да обядвате с golabki - полския вариант на сармичките, салата от моркови и цветно зеле и хлебната супа наречена жур – една наистина голяма вкусотия. Като цяло менюто е богато и разнообразно, а храната качествена и напълно приемлива за българския вкус.
Старата градска порта
Самите краковчани са приятни, възпитани и приятелски настроени към чужденците хора. Те лесно се запознават и без особени скрупули казват "наздраве" с новите си познати. А що се отнася до това – те определено умеят и обичат да хапнат и пийнат. Алкохолът е сравнително скъп, но разнообразен и оригинален, за ценителите на добрите напитки обезателни за опитване са местната медовина, абсентът, вината от горски плодове с уникално богат аромат и вкус, доста силничката краковска бира Живьец, яйчения ликьор Адвокат и разбира се огромния избор от качествени полски водки.

Край тихите води на Висла

Последният ден от престоя си в Краков прекарах край тихите сини води на река Висла - уморена, но изпълнена с прекрасни впечатления. Старият град, носеше своята история гордо, като висока блестяща корона от спомени и легенди, а хората му живееха в неговата приказка, верни на традициите, като пазители на златните ключета към великото му минало.


 
 
  
За да ни изпратите пътепис или за връзка с нас, пишете ни на:
infodisagi.com
  
  
 
 
Използването на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида