„Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.

Въпросът ни беше зададен от един от тримата млади шриланкци, които се завръщаха у дома, след като бяха помагали за възстановяването на разрушените къщи, които се простираха поне на протежение от 250 км по южните брегове на страната. Огледах се, замислих се и се прекръстих. „Нищо. Абсолютно нищо не може да направиш.”

Сега три от вагоните са изложени в гара Хикадува, за да бъдат непрекъснато снимани от втрещените туристи. Останалите шест ще бъдат изложени в столицата Коломбо.