|
Страница 3 от 5
Пътуването първоначално ни отведе до „културния триъгълник” на Шри Ланка, където са най-често посещаваните от туристи древни градове. Това е в северната част на острова – поне дотолкова на север, колкото да не срещнете все пак Тамилските бунтовници. Тук, в тази сравнително суха област, все още бродят диви слонове, а военни постове са разположени по пътищата. Най-голямата забележителност е градът Anuradhapwa, столица на Sinhalese от 380 пр.н.е за около 1000 години преди да бъде изместен от недалечния Polonnaruwa. Една от забележителностите тук е свещеното дърво Бо, което е отгледано от издънка от самото дърво в Bodhgaya, северна Индия, под което е медитирал Буда. Това е най-старото исторически документирано дърво, за което се полагат грижи повече от 2000 години.
За съжаление не успяхме да посетим това най-търпеливо от всички живи създания, но вместо това се отправихме към скалната крепост Сигирия, построена между 473 и 493 година. Легендата разказва, че крал Dhatssena от Anuradhapwa бил хвърлен в тъмница от Kasyapa, неговия син от една от наложниците му. Mogallana, истинският му син, избягъл в Индия и се зарекъл да си отмъсти. В подготовка за това Kasyapa построил тази крепост на върха на непревземаемата Лъвска Скала. В края на краищата Kasyapa решил да пресрещне настъпващата армия. Но по пътя се загубил из блатата, войската му дезертирала и той се самоубил.
Преди да посетим крепостта отидохме на сафари, преди падането на нощта, за да се опитаме да видим изчезващите стада от диви слонове – втори по големина и агресивност след африканските. Послушахме добрия съвет да не влизаме в националния парк, а да се движим по границата му и видяхме около 30-40 слона. Туристите в хотела, които платиха допълнително за да влязат в парка, не видяха почти нищо – по това време на годината все още има изобилие от вода наоколо и слоновете предпочитат да избягват вътрешността на парка.
На здрачаване спяхме и се покатерехме на една самотна скала, откъдето да погледаме красивите облаци и да се опитаме да почувстваме атмосферата на това сравнително диво място. Не се виждаха слонове, но можехме да чуем звука, издаван от мъжкарите, вероятно подразнени от тълпите туристи, които се тълпяха наоколо като част от една модерна симбиоза.
Рано на следващата сутрин се отправихме към Сигирия. Пристигнахме рано, преди рейсовете с туристи, и това се оказа разумна постъпка. Аз не съм особено голям почитател на археологическите разкопки, тук ни бе привлякло самото разположение на огромния монолит. Но ако сте от тези хора, които могат да си представят миналото, то тогава Сигирия е задължителен обект за посещение. Аз всъщност бях повече впечатлен от редицата могили, които се простираха на километри наоколо, както и от самата смелост и изобретателност на тези хора, дръзнали да построят такава внушителна постройка на върха на толкова труднодостъпен връх. И то само с помощта на бамбукови колове и плетени въжета.
|
disagi.com
