|
Страница 1 от 5 „Какво можеш да направиш, когато си във влак и дойде цунами?” Седяхме на откритата площадка между вагоните на движещият се бавно експрес от Матара до Коломбо, горещият бриз ни галеше по лицата, а слънцето се спускаше зад палмите на хоризонта. Недалеко, зад скелетите на някогашните солидни къщи, отвъд временните лагери с палатки и белеещите се новоиздигнати надгробни камъни, беше морето, на не повече от 200 метра.
Въпросът ни беше зададен от един от тримата млади шриланкци, които се завръщаха у дома, след като бяха помагали за възстановяването на разрушените къщи, които се простираха поне на протежение от 250 км по южните брегове на страната. Огледах се, замислих се и се прекръстих. „Нищо. Абсолютно нищо не може да направиш.”
Най-голямата въздушна катастрофа за всички времена е тази над Тенерифе през 1977 година, когато два самолета се сблъскват в мъглата и погубват 583 души. На 11 Септември 2001 г. загиват 2740 души. В Шри Ланка, само на няколко километра от мястото, където се провеждаше този разговор, опустошителната ярост на цунамито беше подхвърлила във въздуха цял един влак, подобен на този, в който пътувахме, и го беше въртяла със сила, достатъчно голяма за да изкриви дори металните релси. Деветте вагона са били натъпкани с повече от 1500 души, възможно е да са били и повече от 2000, тъй като много от обзетите от паника селяни са се опитвали да избягат от стихията.
Сега три от вагоните са изложени в гара Хикадува, за да бъдат непрекъснато снимани от втрещените туристи. Останалите шест ще бъдат изложени в столицата Коломбо.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Последна >> |