На следващия ден се отбелязваше годишнината от обявяването на независимостта на Шри Ланка и валеше силно. През краткото време, когато дъждът спираше, се разхождахме из Kandy и наблюдавахме тълпите от богомолци, облечени в най-новите си дрехи, отиващи да отдадат почит, но нещо в поведението им ми  напомняше на разхождащи се по крайбрежната улица на Блекпул хора.

На другия ден се отправихме към „Дома за Слонове-сираци”, близо до Кегал. Тази атракция беше държавна и несъмнено печеливша. Вече бяха успели да съберат стадо от почти седемдесет слона. Беше страхотна възможност да си наблизо до тези огромни, но грациозни животни без да си изложен на риск. Два пъти дневно те биват водени до местната река, за да се къпят – гледка, която определено си струва да се  види. След като прекарахме няколко часа погълнати от слоновете, се отправихме към най-важния за деня обект – „Върхът на Адам”.

С височината си от 2224 м „Върхът на Адам” е най-високата планина в страната, но може би е и най-живописната, а със  сигурност е и най-често изкачваната. Причина за последното е наличието на будистки храм на върха, където се пази отпечатък от крака на Адам, Буда или Шива, в зависимост в какво вярвате. Независимо от религията върхът отдавна е място за поклонение, въпреки че повечето западни туристи идват за да видят триъгълната сянка, която планината хвърля при изгрев слънце върху лежащите отдолу равнини.

По време на сезона за поклонение, четири хиляди и осемстотинте стълби до върха са осветени през цялата нощ и има продавачи на чай по цялото протежение. Тъй като беше денят след честванията по случай независимостта, трябваше да си пробиваме път с колата в продължение на часове по лъкатушещия стръмен път, който водеше до подножието на върха. Край нас прелитаха автобус след автобус, пълни с уморени богомолци, които бяха се изкачили предната нощ. Съдейки по трафика, изчислихме, че поне 20 000 души бяха се опитали да изкачат планината предния ден – цифрата отговаряше на тази от пътеводителя ни. Храмът на върха беше натъпкан с богомолци и туристи – имаше поне триста души и ни отне доста време да намерим свободно място да разтворим триножника на фотоапарата.