На следващия ден решаваме, че времето е лошо, казваме довиждане на гостилницата и отиваме в Травис на шопинг. Стара австрийска традиция. Преди цените били ниски заради ЕС. Сега са същите, но хубавият спомен е останал. Италианските ХС магазини ми действат първосигнално. Искам да влезна във всяко бурканче пълно с каперси или малки манатарки. Да погаля всяка угоена круша накисната в шнапс. Да се гоня с дребните трюфели във всяка ексцентрично оформена бутилка зехтин. 

Купувам си пакетче кантучини. Лоши хора са залепили етикет, на който еднозначно и на английски пише че съдържат яйца и мляко. Виенските ми приятели влизат и излизат от магазин в магазин. Говорят на италиански и се вълнуват като деца от хубавите си, вкусни покупки.

Остава само една задача - да се пие апейрол. Адски модно и скъпо. Във Виена. Всички го пиели. Правело се от нещо, което расте в градината на бабата на Клаудия и му се яде стеблото и е горчиво и сладко. Моята баба нямаше такова в градината, така че не мога да включа какво е по никакъв начин. Напитката прилича на Кампари, има и подобен вкус. Пие се с Просеко, газирана вода, резен портокал и шепа лед. Става розово и разхладително.

Отправяме се към Виена тъжно. Небето вали. По пътя спираме в най-гордата пивоварна на Каринтия. Преди Hirten сервирали само там и на едно две безмозъчно скъпи места във Виена. Сега я има на повече места, но е най-вкусна тук. Заведението е средна ръка, но всичко изглежда вкусно, просторно и чисто. Място за семейно наяждане с месо. Поръчвам си салата, решен, че ще се върна пак тук за да опитам и месото на Каринтия, веднъж очарован от гарнитурата.