Пристигнах в малкото австрийско селце Вегедег в подножието на Насфелд в четвъртък. След четири часа и половина спортно возене в раздрънкан микробус почти нямах сили да се усмихна на хубавото русо момиче, което носеше напитките. Францишка. Компанията, с която бях, скоро започна да се шегува с тениската й на която между два еленски рога пишеше "Назад към природата". Мъжка компания. Тя не им остана длъжна и ги посипа със закачки на немски, които ги накараха да реват от смях. Скоро се подпря до масата и започна да редува бирите с бурни избухвания на здрав планински смях и хубави бели зъби.

Така е в Каринтия, каза гордо един приятел, роден в близко градче. Оказа се, че това е част от местните нрави. Навсякъде където сядахме, особено, когато нямаше други клиенти в заведението, сервитьорите присядаха на масата и се впускаха в оживени разговори.

На следващия ден отидохме да караме ски в Италия - в Тревизио или както го наричат австрийците Травис. Всъщност силно казано Италия. Телефона ми непрекъснато сменя оператори - Италиански, Словенски, Австрийски. Повечето поддържат някакъв странен LBS, и телефонът започва да ми дава различни версии за местонахождение. Усещането е,  че съм просто в Европа, в планината. Странно чувство.

Беше паднал доста сняг, но от топлото време беше водно. Всъщност пистата е дълга и приятна, но писва за един ден. Към три казахме довиждане на Италия и поехме към Словения. В Планица се провеждаха световните финали по ски скачане. 

Здравей, Словения! 
Пак и пак здравей ... 

Цялата планина се оказа пълна с живописни проходи между двете страни. Повечето грешни.

Най-накрая стигаме до голямото събитие. За първи път съм на зимно спортно мероприятие и съм напълно хипнотизиран. 15-20 хиляди свирят на рогове, крещят от радост, блъскат барабани. Не знам за кой състезател да викам. Накрая се предавам на възторга на тълпата и рева с пълно гърло за всички. Почивка. Местни балерини компенсират липсата на синхрон с много ентусиазъм. Тълпата около мен (предимно пияни норвежци) е във фурор. Най-после разбирам защо тези сурови скандинавски алкохолици пият Бейлис. Така просто някои смешки стават по-лепкави.

Откривам палатките, в които хранят срещу дупка върху пропуска. Наденички. Бира. Кисело зеле с препържена сланина. Настъргана топла ряпа с препържена сланина. Вия от глад, защото постя. Обикновено се спасявам с гарнитурата. Този път набивам хляб и преглъщам с минерална вода безплатно доставена от голям спонсор.