... а за най-южния град в ниските земи, Mаастрихт, там където през 1991 е подписан договорът основаващ Европейския съюз и където в петък вечер може да видиш много повече белгийски коли отколкото холандски, където вечер по улиците е пълно със студенти, предимно немски, белгийски, но и всякакви други и където на много къщи има закачени ирландски знамена...

Холандия я познавам и я чувствам вече много близка; живяла съм там и съм обиколила много места.

Едно от предизвикателствата там винаги е бил техният език и неговото непосилно произношение и точно когато си на сто процента сигурен, че аха знаеш как да попиташ или да кажеш нещо, холандците пак ще те изгледат странно в недоумение и ще те помолят да повториш. 

Та, в Маастрихт реших да посетя този път мои приятели, по време на престоя ми в Брюксел. Все пак разстоянието от там до белгийската столица е по-малко от два часа с влак. Имах късмета, точно през моя престой там, да се открива европейският фестивал на изящните изкуства (TEFAF). Наред с многото чудатости и напълно в духа на фестивала, по витрините на магазините имаше репродукции на известни картини на холандски художници, както и восъчни фигури пресъздаващи ексцентрични житейски сцени. Една от тях беше следната: мъж и жена садят малки женски дупета, при което мъжът се беше навел над вече "пораснало" дупе в земята и посяваше други по-малки около него! 

А в центъра на града, на площада имаше големи фигури, които сякаш бяха направени от някакъв захаросан материал. Имаш чувството, че ако ги докоснеш и ще залепнеш за тях.