Пролет е! В подножието на обителта грижовно поддържани цветни лехи пълнят очите ни с естествената си красота и багри. Пъстри теменужки, огнени лалета и нежнокремави иглики примамват с пълните си с аромат цветове жужащите наоколо пчелици. Разноцветно мушкато наднича от огромни глинени делви. Възрастни - мъже и жени, млади и стари, повели със себе си деца и внуци, пъплят нагоре - надолу по издяланите  в скалата манастирски стъпала.

Високите скали, погледнати отдолу, всеки път предизвикват нашата почуда и възхищение, както и дълбок размисъл що за човеци са били монасите - исихасти, потърсили тишината и предпочели уединението с Бог -  над църковните книги под мъждукащата светлинка  на свещта пред светската суета!?

За  пореден път попили  частица от спокойствието и величието на мълчаливите, гордо изправени скали, си тръгваме, за да продължим според собствената ни туристическа програма. Потегляме - по пътя, все край реката, като не пропускаме да се насладим на младата, избуяла като зелен водопад богата растителност - гъста и жива, закачливо  надвиснала над водата. Отдалече, ту слабо, ту  по-силно се долавя  песента на сладкогласните обитатели на Природен парк  "Русенски Лом".Във въздуха се носи мирис на люляци и треви, а ние -  ние искаме просто да се слеем с ароматно-цветната действителност наоколо!

И това се случва! След малко, когато след недълго безпроблемно пътуване спираме в подножието на следващата ни туристическа цел - Ивановски скални църкви - и поемаме нагоре  по тясна, но все пак обезопасена пътека. Да! Това са същите Ивановски скални църкви, за които сте чели или чували, че са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Разположени са на около 20 км  южно от Русе и представляват комплекс от множество  скални пещери, отделни килии и скални ниши - важен религиозен център от началото на единадесети век. Изкачването по стръмния наклон отдавна не представлява трудност за никой от нас - дори за децата, а вярвам и за всеки, запътил се към това място. Указателни табели насочват вниманието на посетителите към входа на църквата "Св.Богородица", изсечена на 38 метра височина и изографисана отдолу догоре с библейски сцени и образи на християнски светци. Както друг път - и сега, тук  се долавя  чуждоезична реч. Самите ние сме водили насам приятели от чужбина. Притихнали слушаме беседата на уредника, който винаги успява да ни разкаже нещо ново.

И всеки път оставаме очаровани! Времето и природните сили безпощадно са белязали с разрушителния си отпечатък уникалните стенописи, но ЮНЕСКО достойно превръща достигналите до наши дни в частица от световната култура.

 Е, кажете сега, как да не се гордеем, че един от българските обекти, включени в този списък, се намира в нашия  русенски край?!