Възхитени от уменията и търпението на незнайните майстори-зографи, на излизане от църквата "Света Богородица", задължително обхождаме района около нея. Няма как да се лишим и от това удоволствие! Пътечка извежда към панорамна площадка, разкриваща истинската прелест на защитената територия. Тук със сигурност може  свят да ти се завие - от височина, от гледка,изживявания ... от всичко! Поглеждаме към реката отвисоко - растителността ясно и изразително очертава каньона на Русенски Лом, а крайречните тераси и меандри допълват насладата от пейзажа. Хвърлен поглед в отсрещните скали открива безброй  скални кухини и отвори - недостъпни за нас и вероятно все още непроучени.

Бистрото синьо небе, просторът - ширнал се над речния каньон, та чак до безкрая, чистота на въздуха, бухналите люлякови дървета, песните на птиците ни превръщат в безмълвни свидетели на цялата тази хармония. Само малки гущерчета, припичащи се на слънцето и подплашени от стъпките ни, изшумоляват за миг в тревата и нарушават усещането за сливане с природата. Но нали те също са част от този свят?!

Да, тук човек може да почувства силата на природата! И онова тихо бягство от света на монасите - отшелници...

Съприкосновението с тази малка частица от националното и световно културно наследство ни зарежда с нова доза самочувствие и ентусиазъм да продължим напред - напред към Червен.

Средновековен град Червен се намира на 30 км от Русе и е представлявал една от най-значимите крепости по време на Второто българско царство. Тук се намира единствената запазена средновековна кула в България, по чийто образец е възстановена Балдуиновата кула на  исторически хълм Царевец.

Високи отвесни скали са първите ни посрещачи и тук, досами паркинга, в подножието на крепостта. Отново дълги стръмни стълби ни извеждат нагоре. Нагоре и по-нагоре - там, където всяко камъче е памет, минало и история! Сред руини и крепостни останки хора щъкат напред-назад, вероятно също като нас потърсили и открили своето спасение от суетата на ежедневието. За кой път сме тук - отдавна престанах да броя. И въпреки, че мястото е едно и също, изживяването всеки път е различно - според моментното настроение, вътрешната нагласа и потребност, според очакванията ... и знам ли още  какво... Но винаги е приятно!

Връщаме се обратно в туристическия информационен център и след кратка почивка на чаша кафе и тихо взиране в мътните води на реката, решаваме,че е време да потегляме обратно - към големия град. Разходката за този път свърши. Но със сигурност всеки от нас ще запази късче спомен от поредния досег с миналото и историята на родния край, както и приятните мигове сред красотата на Природен парк "Русенски Лом"... нашият "спасителен остров"... А защо не и вашият?