Хубаво е, когато на човек му стане тясно в големия град, когато скуката и отегчението от света ни завладеят, когато ни писне от раздразнителния звън на телефони и аларми, когато въздухът не стига, да сме открили някъде свое място, което да се превръща в спасителен остров веднага, щом се появи необходимост за неотложно бягство от напрежението и динамиката на делничния ден.

Бягство от света... звучи изтъркано, клиширано и даже потискащо! Колко странно... не се ли превръща  точно това "бягство в „завръщане" - да! - в завръщане към природата, в най-прекрасно изживените моменти от живота, в най-щастливите ни мигове... Вече дори не мисля за шаблона и клишето -  просто ще ви издам името на моя "спасителен остров"!

От 4 - 5 години насам  Природен Парк "Русенски Лом" се е превърнал за семейството ни в предпочитано неповторимо свежо място, място от първа необходимост, което услужливо ни посреща със своята прохлада  всеки път. Това е един от десетте природни парка на България, обявен за такъв през 1970 година. Разположен е по каньоновидната долина на река Русенски Лом - последен десен приток на р.Дунав  и обхваща територия от 3408 ха. В парка, признат за интересен и ценен обект, даващ възможност за научно-изследователска дейност, преобладават широколистни гори от кафяв габър, космат дъб, цер, благун, сребриста липа, люляк. Птиците са представени от египетски лешояд, скален орел, ловджийски сокол, кукумявка, а бозайниците - предимно от сърни, зайци и други дребни гризачи.

За голяма наша радост сме имали възможността и удоволствието да обиколим България във всички посоки и сме били къде ли не! Тези малки  пътешествия из страната ни помагат в успешното прилагане на личната ни семейна философия, че преди чудесата на света, всеки трябва да познава добре родните забележителности.

Та как иначе човек може да  прецени дали Нотр д'ам му харесва повече, ако не е бил в катедралата "Александър Невски", например?!?

За нас, обаче, всеки път щом се появи нужда от "изпускане на парата" - само поглед помежду ни е достатъчен и дестинацията вече е ясна: Басарбовски скален манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен. Всички те са разположени по поречието на река Русенски Лом, а до всеки от културно -  историческите обекти води асфалтов път  в  сравнително  добро състояние.

Почти месец, откак пролетта е дошла! На  хубав празник - Цветница, решаваме, че е време да се превърнем в туристи, поне за ден и... да скъсим  времето и разстоянието  до забележителностите на родния ни край!

И този път напускаме града с настроение и неподправено чувство на щастливо очакване за  красив  и вълнуващ  досег с Природен   парк "Русенски Лом". Само на десет километра от град Русе се озоваваме  край първата ни туристическа спирка.

Като хора, нуждаещи се непрекъснато от поддържане на високо национално самочувствие, вярваме на твърдението, че скалният манастирски комплекс край с.Басарбово е един от малкото действащи на Балканите и тайно се надяваме, че това наистина е така. Според проучвания Басарбовската скална обител води началото си някъде откъм 12 век, но най-ранните исторически сведения, взети от османски данъчен  регистър, в който за пръв път се споменава името на манастира, са от 1431 г. Легенда разказва, че тук е прекарал целия си съзнателен живот  св. Димитър Басарбовски, превърнал се след смъртта си  в покровител и закрилник на това свято за християните място. През 16 век скалната обител е била изоставена и едва през 1937 г. отново възстановена от  пристигналия тук от Преображенския манастир монах Хрисант.

Не само когато е празник тук винаги  идват много миряни от близо и по-далече, за да почетат светеца, да се помолят за здраве и изцеление, да подхранят  вярата си.