Вече сме 2008-ма, но все същият нестихващ интерес, основателно любопитство и появила се възможност ме водят тук - близо до сърцето на Румъния, близо до сърцето на Европа.

Може би малко позакъсняла с географските си прозрения, но току що пристигнала, вече установявам, че за да се открие късче от духа на средновековна Европа, не е нужно да бъдат изминати хиляди километри. Достатъчно е да попаднете в Сибиу, Трансилвания...Нещо като другата Румъния или иначе казано: пълната нейна противоположност. Независимо, че годините на управление на Чаушеску - презирал и ненавиждал този град, са оставили своя белег, когато попаднете в историческия център - присъствието ви внезапно ще се слее с едно отдавна отминало време, с една друга епоха, изведнъж ще се пренесете в атмосферата на Саксонска Трансилвания.

Погледът ви веднага ще открие очевидната истина - Сибиу е чист и подреден град. Не само защото до преди година е бил закичен с импозантното определение Културна столица на Европа. Редът, чистотата, дори отношението на бившия румънски диктатор си имат своята конкретна историческа обусловеност.

Сибиу е основан от германски заселници през 1190 г. под името Хермансдорф. За него се споменава за пръв път в документ от 1191 г., пазен днес във Ватикана. По-късно, през 1366 г. получава наименованието Херманщадт /Hermannstadt/, което носи до 1919 г., когато Трансилвания попада в пределите на румънската държава и официалното име на града става Сибиу.

И сега, тук продължават да живеят потомци на първите саксонски заселници, а езикът, на който общуват е немският. Ако пристъпите прага на евангелистката църква на старинния площад Хует по време на неделната утринна молитва и чуете възрастни дами - празнично облечени, дружелюбно да се поздравяват "Morgen!" ... Morgen!", не се учудвайте! За Сибиу немският език е като втори официален след румънския и значително по-уважаван пред английския език. Тук, не само разговорите, а и рекламните надписи и табели на немски език са нещо обичайно.