Когато си студент от сравнително бедна страна, (не от културна и историческа гледна точка, а от икономическа), винаги всичко е малко по-трудно, отколкото е необходимо, (и за да не звучим песимистично) и по-вълнуващо…

И така, млади и искащи, все още идеалисти, спечелихме конкурса в университета, взехме минималната стипендия, с която трябваше някак си да оцелеем, и започна се пътуването за мечтания остров Крит, където трябваше да пишем дипломен проект.

Купихме, разбира се, най-евтините автобусни билети до древна Атина и тръгнахме, към неизвестното приключение. А то си бе приключение. Но за да се опише цялата одисея на това пътуване се иска много време.

И така след почти 48 часа път с автобус и ферибот сутринта рано, пристигнахме на пристанище Ханя!

В свободното си време успяхме да разгледаме и голяма част от този приказно красив остров. Когато пристигнахме, беше месец май и всичко беше разцъфнало. Къщите бяха бели и отрупани с цветя. Всичко бе подредено и спокойно. Като се прибавят и безкрайните плажове, всичко изглеждаше прекрасно.

Ханя е вторият по големина град на острова. Макар и малко градче то има богата история. Архитектурата му пази паметници от Венецианското минало на Крит, следи от Османската империя, и разбира се, останки от елинската античност.

Къщите в старата част на Ханя са разположени покрай пристанището. Те са многоцветни и създават неповторима атмосфера на разхождащите се туристи. Уличките са криволичещи и тесни, на места до толкова, че може да мине само един човек. В стария град има множество романтични хотелчета, подходящи за меден месец...

На места пред къщите все още могат да се видят как стоят възрастни жени и плетат или дядовци, премятащи дните през призмата на броеницата ...

Почти цялата крайбрежна ивица на града е опасана с многобройни кафенета и ресторантчета. През лятото кафенетата са винаги пълни, местните, а и туристите обичат да релаксират седейки, отпивайки кафе или прясно изцеден сок от портокал (тук портокалите не са с толкова добър търговски вид, но затова пък са много евтини и вкусни). Често по масите в заведенията има оставена табла за игра.

Ресторантчетата предлагат изобилие от пресни рибни деликатеси, на някои от тях атрактивно са окачени със щипки октоподи, които после биват вкусно сготвени. Прясна риба, за ужас на моята съквартирантка и за мое най-голямо удоволствие, можеше да се купи и от специализираните магазини, разположени почти на всеки ъгъл из града.

За да допринесат за по-приятното шляене на многобройните туристи навсякъде изобилства от сувенирни магазинчета. Може да се купи, в случай че ви се скъсат сандалите от ходене, както стана в моя случай, страшно удобни, ръчно изработени, „спартански” сандали от естествена кожа, при това само за 10 евро. А за подарък на близките може да се избира между нож с дръжка от кози рог, изработен в някое от многобройните ателиета (козата „Кри-Кри” е един от символите на острова, наред с Минотавъра), стилен шах с фигури на древногръцки богове или всевъзможни чинии, узо, метакса, раки (местната ракия), дискове с гръцка музика...

През юни, юли и август времето на Крит става непоносимо горещо и затова от 14 до 17 часа градът утихва, всички затварят дървените капаци на прозорците, дори магазините не работят. Затова пък животът продължава до късно през нощта. Местните хора ходят на плаж след 17 часа, плуват - хора, отраснали с морето. Сутрин и през деня на плажа могат да се видят най-вече ентусиазирани за получаване на тен, почервенели немски туристи. На плажа може да се стои до към 10 вечерта...Водата е много бистра и сравнително солена.

Хубавото за нас бе, че се ползвахме с права на гръцки студенти, а те бяха успели да си извоюват много права, намаления във всички автобуси, безплатен вход за музеи. Така успяхме да видим много музеи и реликви.

Посетихме един забележителен град, наречен Ретимно, където разгледахме останки от венецианска крепост. Видяхме манастира „Аркади”, разположен в планината, той бе много различен от всички познати ни до сега манастири, изглеждаше така, сякаш бе декор на сцена от приказката за спящата красавица и в него времето бе спряло в един момент, и нищо от тогава не бе променено, само цветята продължаваха все още да цъфтят...

Другото интересно място, което успяхме да посетим бе „Елафонисос”, местност с безкрайно красиви плажове, забележителното там бе, че пясъкът бе розов...

Станахме свидетели и на един местен обичай, не си спомням точно на коя дата бе, но прибирайки се в квартирата си, много странно хората, от всички къщи на улицата, на която живеехме, които иначе си живееха всеки затворен в своя дом, една вечер се бяха събрали, бяха си устроили дълга трапеза, бяха запалили огън и децата го прескачаха. Имаше много настроение, музика. Нещо като мини фестивал на всяка улица...

Иначе на откритите сцени в града почти всяка вечер се провеждат концерти, а на градския басейн до плажа - всевъзможни състезания по плуване, като входът е свободен...

Пишейки тези редове се сещам, че не съм охарактеризирала местните хора, и веднага, не знам защо в ума ми изплуват 2 неща - щуравият стар ситроен ала ”Луи дьо Финес”, който с голямо настроение и финес караше една от нашите местни приятелки и думите на нашия професор в университета, който непрекъснато ни повтаряше изпращайки ни с усмивка след поредната консултация: „Не забравяйте и да се забавлявате, ние, хората на острова, не сме като на запад, тук винаги съчетаваме работата с удоволствието”...

снимки:архив автора и Сергей Цекулаев