|
Страница 1 от 2 Ако си
настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка,
Карлово, Батак ..., за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш
враговете на нашата мила родина. Можеш
да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин - една отворена страница от нашата
история, написана с болка.
Одрин е непретенциозен в чара си,
но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава.
Тръгнахме в ранни зори от
Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста,
където трите реки се вливат - Арда, Марица и Тунджа. Много е вълнуваща гледката
- като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския
технически университет, създаден от
последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада
демократична държава.
В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана,
където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция.
Лозана е превъплатена като девойка и е символ на победата. За нас този паметник
е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост
е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави - България и Турция.
Продължаваме към хълма, където е била
обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е
спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са
принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те
пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат
прекалено емоционално.
Но все пак това е тяхната гледна точка. Ако не сте си наели екскурзовод,
но владеете турски може да изслушате запис, който озвучава мемориала. Оттук се открива прекрасна гледка
към града - смесица от стари и нови сгради, джамии...
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >> |