Одрин е непретенциозен в чара си, но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава.

Тръгнахме в ранни зори от Хасково  и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки се вливат - Арда, Марица и Тунджа. Много е вълнуваща гледката - като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския технически  университет, създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава.

В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана, където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплатена като девойка и е символ на победата. За нас този паметник е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави - България и Турция.

Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално.

Но все пак това е тяхната гледна точка. Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски може да изслушате запис, който озвучава мемориала. Оттук се открива прекрасна гледка към града - смесица от стари и нови сгради, джамии...