На следващия ден решаваме да атакуваме екопътеката Бяла река, която се намира по предварителна информация на 8 км от града, до Калоферския манастир. Упътени от местни хора потегляме натам. Пътят се оказва доста лош за нашата кола, но ние не се отказваме. Природата е прекрасна-всичко е потънало в зеленина и е обляно от слънце. Ето ни и пред Калоферския манастир "Св.Рождество богородично". От надпис на стената на входа разбираме, че манастирът е основан през далечната 1640 година, бил е разрушаван няколко пъти  от турците, а в сегашния си вид е от 1881 година и е дело на Генчо Кънчев от Тревненската школа. По случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава, чествана през 1981 г., манастирът е възобновен из основи и водоснабден. От разговора с любезния свещеник разбираме, че дълги години манастирът е бил мъжки, но в момента това вече не е така и той вече е женски.

Малко зад манастира започва и екопътеката, към която сме се отправили. Тръгваме по живописния маршрут, наслаждавайки се на ромона на реката. Има табло, на което разбираме, че ни предстоят 1.8 км изкачване и слизане по живописното ждрело на реката, че денивелацията е 60 метра и че трябва да минем 8 дървени моста поставени на най-невероятно красивите участъци на ждрелото над реката. По пътя има и табла, които ни разказват за многобройните обитатели на местността -бозайници, птици, влечуги, растения.

След около 2 часа стигаме до края и същевременно най-високото място на пътеката, където има оградена с перила тераса с прекрасна панорама. Поемаме въздух и се наслаждаваме на гледката пред нас - бучащата река отдолу, зелените планини срещу нас а в далечината се вижда и връх Ботев, потънал в сняг, макар да е май месец.

След кратката почивка тръгваме обратно, но по по-късия маршрут за надолу и след около 20 минути се връщаме в началото на пътеката. Този път е по-лек и по-кратък, но не толкова живописен като другия. Поизморени, но доволни се връщаме в Калофер, където се отправяме към къщата-музей на Христо Ботев. Тя се намира в подножието на монумента на Ботев. Оказва се, че това не е родната му къща, която е изгоряла при разгрома на града. През 1942 г. е възстановена къщата, където е живял по-късно бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков. В двора е построена в битов стил нова музейна сграда. Има мраморен бюст на поета и скулптурна фигура на майка му.

Искахме да разгледаме и Даскал Ботьовото училище, където се намира и Музея на просветното дело, но за съжаление бе затворено.