На 1 май групата ни от две приятелски семейства и двама малчугани се отправя към малкото балканско градче. За около 3 часа по подбалканския път стигаме до града. На входа ни посреща статуята на Калифер войвода чието име носи града. Интересна е легендата за създаването му. На това място някога е имало гъсти, непроходими и необитаеми гори. Западно, в долината на Бяла река, е бил старият Звъниград, от който не е останала и следа. За оказаната съпротива турците заличили града, но гордите му и упорити защитници останали непокорени. Дружина от 40 юнаци, начело с Калифер войвода, дълго бродила из района, защитавайки събратята си и всявайки ужас сред османлиите. Турците били безсилни да се справят и затова султанът разрешил на войводата да се засели с момчетата си в гората, като им дал привилегии на дервенджийско село. Хайдутите откраднали моми от Сопот, който се славел с хубавиците си, и така възникнал Калофер.

Карайки по малките улички на града се наслаждаваме на спокойствието - тук е толкова тихо - сякаш времето е спряло.

Отсядаме в дома на семейството на Христо Чипев. Хазяйката е мила жена, която ни настанява в етажа, отделен за посрещане на туристи. Хвърляме багажа и слънцето ни подканя гостоприемно да се отдадем на разходка под лъчите му. Тръгваме по малките улички на следобедна разходка. Стигаме до мемориала на Христо Ботев, разположен в центъра на града,  в близост до река Тунджа. Изкачваме се по стълбите за да стигнем до величествената фигура на българския революционер. От там гледката към града е невероятна, а зад нас е необятна зеленина. По пътя към паметника на Ботев минаваме през старата църква "Света Богородица" и мястото, където е роден поетът - килийното училище, което е разрушено и сега там стои само една плоча, даваща ни дава бегла информация.

След като поседяхме върху стъпалата на монумента, припичайки се под майското слънце, се отправяме към Девическия манастир "Въведение богородично",  разположен в западната част на града. Малко объркваме пътя и вместо в манастира попадаме на църквата "Свети Атанас", която за съжаление е затворена. Но от нея виждаме на отсрещния бряг на реката манастира, сгушен на края на едно възвишение. Отиваме до него. Влизаме в чудно красив двор с цъфнали цветя.

Из него се разхождат няколко монахини, което ни доказва, че манастирът е действащ. Има много хора, оказва се, че има празник и е отворено аязмото. Вярващи си взимат вода за здраве. Църквата на манастира е малка, но с много хубави икони. Не е известна точната дата на създаване на манастира - предполага се, че е основан през 18 век. Бил е опожаряван няколко пъти по време на турското робство. От 1991 г. към него съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене, на хора, към неделното училище.