На следващия ден не съм и предполагала, че ще се събудя още в 5 часа. В ушите ми отекваше глас от близката джамия, който призоваваше вярващите за молитва. Тези хора непрестанно се молят. Дали толкова често грешат?

За деня ни предстоеше посещение на Синята джамия с местен екскурзовод. Това творение на човешките ръце беше огромно. Разказаха ни историята - султанът искал да създаде свой храм със златни минарета, който да конкурира по величие всички останали и възложил задачата на един от най-гениалните за времето архитекти. Волята на владетеля била минаретата да са от чисто злато. На турски език думите злато алтън и цифрата шест - алтъ звучали еднакво и по погрешка били построени 6 минарета. Султанът укорил архитекта за грешката му, но джамията му харесала и не го наказал. Наложило се обаче да поставят още едно минаре - седмо и на молитвения храм в Мека, за да е угодно на Аллах.

С автобус разгледахме града и по мост Галата стигнахме до местността Йеди тепе в азиатската част. Всичко тънеше в зеленина, цареше спокойствие, за разлика от забързания трафик в европейската част. На връщане спряхме пред гара Ориент. Тук е спирал прословутият Ориент експрес, пристигащ от Париж. Гарата се е съхранила  във времето в онова си състояние, когато Агата Кристи написва  безсмъртния си роман ‘'Убийство в Ориент експрес''. По това време авторката е пребивавала  в Истанбул. От другата страна на Босфора се намира Багдадската железница.

Площад Хиподрума е сборен пункт на всички туристи. През византийско време тук са се провеждали ежедневно конни състезания, ставали са  гладиаторски битки, кръвопролития, пиршества, сватби. Днес единствено трите масивни колони свидетелстват за древния произход на тази арена. Петметровият Египетски обелиск е докаран от храма на Аполон чак от Карнак. Змиевидната колона има същия произход. Император Константин  е допринесъл с още една колона. Доказателство за интереса и на  немския крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на същия този площад. Където и да погледнем, навсякъде откриваме отпечатък от нечие присъствие в този толкова атрактивен като местоположение град.

По време на разходката спряхме пред желязната църква Свети Стефан, построена на самия бряг на Мраморно море..Мисля, че днес няма толкова отдадени на каузата си хора, като Стефан Богориди. Разсъждавайки като патриот, а не като търгаш, е дарил този парцел земя за построяването на църква, за да съхрани вярата у българите, живеещи там. Железните конструкции са пристигнали от Виена по Дунав и Черно море. Днес църквата е напукана, следи от корозия има по фасадата й, а  метохът е в плачевно състояние.

Един от най-известните покрити пазари в света се намира в Истанбул - Капалъ чарши. Огромно пазарище, оцеляло след редица земетресения, разрастващо се с всеки изминал ден. Построено е на мястото на старо византийско пазарище. Решихме да посетим Мъсър чарши - египетския пазар на подправките. Изненадахме се от купищата билки, сушени домати, корени, сирене в козя кожа... Изтощени от обиколки, седнахме да хапнем дюнери и да се полюбуваме на шарения свят. Традиционно дюнерите ги приготвят с агнешко месо. В рибните ресторантчета на Босфора ни предлагаха дюнери с риба, която приготвяха на едно корабче. Към този специалитет добавяха и туршия. Не са рядкост и продавачите на печени кестени и варена царевица. Решихме да нахраним гълъбите, които бяха накацали на малкото площадче пред Мъсър чарши. Има търговци, които продават жито специално за гладните птици. Седнахме да им се полюбуваме като се хранят. От джамията пронизителен глас зовеше за молитва, а слънцето клонеше към залез.

Загубихме илюзията ,че ще успеем да видим всичко. На пристанище Бостанджъ се спряхме да погледаме корабите. Мислено се пренасяхме на далечни пътешествия с тях.