На следващия ден ни предстоеше пътуване до Принцовите острови. От 9-те острова, само 2 от тях не са обитаеми. В миналото са пращали на заточение принцове и оттук идва названието. Корабчето се напълни с туристи. Ята чайки ни следваха през целия път. Едно делфинче ни приветства с елегантен скок. Доста хора слизаха и се качваха на морските гари. На нас ни предстоеше да слезем  последни - на Буюкада [Големия остров]. В корабчето се смесихме с тълпата. Пътуването  мина много забавно. За да продадат стоката си много продавачи пътуваха редом с туристите. Промоцирането на стоките ставаше по неповторим начин, та дори и да не разбирахме езика, се забавлявахме от сърце. Докато пристигнем на острова, вече се бяхме снабдили с комплекти ножове, пижами, четки за зъби.

Искаше ни се да пътуваме на открито, но морският бриз ни пронизваше и предпочетохме да седнем вътре. При появата на всеки следващ остров пред погледа ни се оживявахме и хуквахме към откритата част да снимаме. Най-после пристигнахме. На острова няма автомобилен транспорт. Ако не ти се върви пеш се качваш на една каляска или си наемаш велосипед. Беше пълно с коне. За да избягат от сивото ежедневие, много богати граждани си купуват имоти тук. Много е оживено. Разбрахме, че населението е смесено - турци, гърци, арменци. Два часа ни бяха предостатъчни, така че отново чакаме да се отворят железните врати на морската гара и да ни пуснат  да се качим в корабчето. Насядахме и отново същите емоции. Момче от персонала разнасяше през целия път  една грамада от гевреци. При по-сериозно полюшване на плавателния съд всички тръпнехме да не се озове зад борда.

Не успяхме предходния ден да посетим разкошния дворец - Долмабахче. Разполагаме с още време и няма да пропуснем. Попадаме в страната на приказките. Влязохме през огромна бяла порта в разкошен двор с фонтани, статуи. Всяко местенце беше аранжирано с вкус. Вътре последвахме екскурзовода, който ни водеше през стълбища, зали, стаи, коридори ,кабинети... Имахме възможност да видим  творби на Айвазовски, от периода на пребиваването му в Истанбул, най-големия полилей в света, подарен от английската кралица, кристалното стълбище, килими, сервизи.

В този дворец са посрещани важни държавни глави и хора на изкуството. В една от стаите е починал Кемал Ататюрк, но тя е затворена за посетители. Забраняваха да се правят снимки, но нито един турист не изпълняваше наредбата. Дворецът е охраняван от стража. Интересно ни беше да надзърнем  в хамама и харема. Между другото в близост до хотела ни предлагаха местната туристическа атракция - хамам. Цената беше космическа. Налагаше се и на връщане да бързаме. Жалко, че не успяхме да видим всичко.