След Пещера мъглата се вдигна и ние напреднахме с маршрута. Все пак се притеснихме - къде е истинската зима? След язовир Батак пътят ставаше все по-труден и колата непрекъснато поднасяше. Рядко се разминавахме с коли по пътя. На места  някои бяха спрели, за да запечатат за последно снежните мигове преди да поемат към ниското. Навярно бяха посрещнали Бъдни вечер край камината в някоя  от малките приказни къщурки или хижички, които успявахме да различим в тази искряща белота.

Снежната пелена се простираше навсякъде и не личеше къде свършва пътят, къде започва рекичка или язовир. Чудна гледка се откриваше към язовир Доспат между завесата от борове, отрупани със сняг. Искаше ми се непременно да споделя тази красота с някого. Всичко изглеждаше толкова първично и неземно ,че ме караше да се чувствам като къс от вечността.

Привечер пристигнахме пред хотелчето, което бяхме наели. Наоколо нямаше снежец, тъй като ненаситното слънце го беше разтопило. От тераската се откриваше цялата местност - върволица от била и върхове, но нито едно бяло петънце.

На следващия ден  беше паднал сняг. След обилната закуска се отправихме към Ягодинската пещера. Колона от гръцки туристи ни застигна - и те искаха да се полюбуват на нашата дивна природа.

И сега не мога да си спомня как се озовах пред пещерата. Движехме се по еднолентов лабиринт, надвиснал над Буйновска река. Мантинела липсваше, само миг невнимание би ни хвърлил в пропастта. Адреналинът ми се вдигна в момент, в който трябваше да се разминем на едно мостче с друга кола. Телефонът ми звънеше, но не смеех да откъсна поглед от пътя. Чудех се как местните хора са превърнали това изпитание в ежедневие.

Пещерата беше изключително красива. Тук местният пещерен клуб беше посрещнал Бъдни вечер и огромна елха привличаше погледа ни. Мраморна маса за извършване на ритуали още до самия вход  беше доказателство, че пещерата е изкушение и за младоженци. След като я разгледахме ни обзе такова инфантилно чувство, че по детски се порадвахме на снега. Рекичката  беше заскрежена, но се виждаше как под тънката ледена кора пулсира вода.