След кратката почивка в Каракачанските колиби се отправихме към езерото, което през лятото пленява погледите на много туристи. Макар и замръзнало, езерцето не беше загубило своята красота и през зимата. Излъчваше някаква тайнственост, някакъв скрит магнетизъм. Гората покрай езерото сякаш се събуждаше и оживяваше от хладния повей на вятъра. Полюбувахме се на страхотната гледка и потънали изцяло в тази приказна атмосфера продължихме нашата разходка към високите източни скали, които като че ли ни очакваха. Чувствахме се безкрайно нищожни пред величието на тези гиганти, които посрещат и изпращат хиляди като нас. Преди всичко предизвикват възхищение размерите и изваяните форми на тези чудни сътворения на природата. Снимахме се пред скалите с различни причудливи форми и закрачихме отново сред царствената красота, която ни заобикаляше. Искахме да вкусим още и още от тази красива местност. А небето беше фантастично красиво, сияещо в нежна синева, която се сливаше с разкошната природа. Облаците бяха странни с различни цветове и форми, сменящи се непрекъснато. Птици се рееха безмълвно на воля в небето... Когато си тръгвахме обратно към къщи ние знаехме, че отново ще се върнем на това място, да усетим отново незабравими, радостни душевни емоции.