Не може да се опише с думи и да се изрази в снимки, а да се види с човешки очи, да се помирише уханието на дива растителност, да се усети планинският  шепот на вятъра, да се докоснеш до чудесата на природата отблизо. Пътувайки към тази местност - притежаваща всякакви красоти, ние бяхме в отлично настроение, бяхме жадни за весели емоции и вълнуващи приключения.

Надявахме се, че млечнобялата мъгла обвила всичко наоколо ще се разсее и за наш късмет така и стана. Слънцето плахо започна да наднича зад облаците и сякаш заради нас да ни се усмихва и да ни стопли с лъчите си. Минавайки завой след завой, докато стигнем до върха на Карандила, гледайки през стъклата на прозорците, ние се наслаждавахме на внушителните планински възвишения, на дълбоката мистика, която се крие във вековните гори заобиколени от сняг. Цялата тази прелест ни очарова и изглежда като една бяла приказка, едно зимно вълшебство. Oще по-голяма радост, трепет и вълнение изпитахме, когато бяхме на върха на местността Карандила. Пред нас се разкри неописуема, затаяваща дъха панорамна гледка, бляскава красота огряна от срамежливо светещо слънце.

Знаех, че през лятото тук природата е изключителна, уникална, привличаща като магнит, но не очаквах, че ще е толкова величествено и загадъчно - красиво и през зимата! Гледах сгушения Сливен под "Сините камъни" в далечината, вдишвах кристално чистия въздух, усещах че се потапям в една спокойна тишина, от която не исках да излизам, наслаждавах се на приятния отпускаш момент. Разходихме се покрай стръмните, сурови сиво-синкави и кафеникави скали, покрай обгърнатите и обрасли с рядка растителност склонове, снимахме с фотоапарата ни безспирно на воля, нямахме умора. Направихме си и чудесен пикник - така ни се усладиха топлите сандвичи, които си носихме.