Та значи - ПРАГА! «Златна Прага», казват всички! Още по-смели са в хвалбите и препоръките си туристическите агенции и издателите на туристически справочници. Разбира се, Прага стоеше отдавна и в нашия лист с местата, които трябва някой ден да видим. Дори си мислехме, че трябва да е в края на лятото или началото на есента - тогава, казват, Прага била истински красива. Но и за минута не сме предполагали, че това пътуване ще е в началото на тази есен. Вярно Прага беше в листа ни, но не в самото му начало, дори не по средата. Е, не всичко става както човек го планира...

След дълго и "уморително", дори леко изнервящо, ровене из интернет, обмисляне на различни варианти - като тръгнем от Единбург, минем през Барселона и Виена..., пресмятане на дните от отпуската, цените на хотелите, часовете на излитане и кацане на самолетите - в края на една дълга неделя натиснахме бутона Book, след него Pay и ето ни в очакване на два билета на Czech Airlines. Остана само очакването на почивните дни, ежедневни проверки на прогнозата за времето в Прага и събирането на багажа! След няколко дни всички хартийки пристигнаха и ние - видимо доволни от притежанието си, в неделя, късния следобед, събрахме багажа (разбирай - разхвърлихме си гардероба...)

Понеделник, 29 Август, Late August Bank Holiday, 10.30ч. - с раниците на гърба, готови за пътешественически подвизи напуснахме пределите на Farrow Place. След около час и половина бяхме вече на Gatwick Airport (където между другото си купихме разкошен шоколад!). Някъде около 13.30ч., затегнали здраво коланите, преживявахме емоцията "излитане"... Полетът не беше лош - час и половина над невероятно, чисто от облаци,  небе над Европа. С не особено добър пилот, но го преживяхме. Подсилихме се с миниатюрни сандвичи, с по две (още по-миниатюрни) еклерчета и чаша нес кафе (според скромната ни преценка: "с вид и вкус на кална вода"...) Но да не ви занимаваме с кулинарните си преживявания на борда на Boeing 737 на Czech Airlines. По-лошото е, че качеството и на преживяването "кацане" също не беше на ниво, но бяхме доволни, че все пак го преживяхме.

Ladies and Gentlemen, Welcome to Prague! И по-точно: welcome to Ruzyne Airport - доста по-голямо от софийското, може да се каже чисто, с будки, където на развален английски ти обясняват каква карта за градския транспорт можеш да си купиш, как да я използваш и как не можеш да платиш с кредитна карта... След като се сдобихме с т.нар. Prague Card - карта за целия градски транспорт и вход в повечето музеи и туристически атракции, се настанихме на една пейка да чакаме микробус, който да ни отведе до центъра. (Цената, на последния не беше включена в току-що споменатата карта). Оказа се обаче, че този подход не беше много правилен, и че ако все пак искаме да ни натоварят трябва да застанем много близо до самия автомобил, т.е. "да си пазим реда". Нали сме си умнички, а  и заредени с енергия (нали още не сте забравили, че ядохме сандвичи и еклери?!) веднага схванахме каква е ситуацията и бързо (нетипично за нас) окупирахме две седалки. Оказа се, че в очаквания час на тръгване едно от местата все още е празно и трябва да изчакаме докато возилото се напълни. Е, нали всички помним автогарите до преди няколко лета, не си мислете, че се учудихме и на това. Все пак бяхме прекарали почти двадесет минути в Чехия - точно колкото бе нужно да минем на централно европейско време и централно европейски нрави...