|
Страница 1 от 3 Ходихме до Прага! Да, да, Прага! При това доста отдавна... Но днес вече е
време да напишем няколко реда, да ви разкажем за красотите и преживелиците си
от това кратко пътуване.
Та значи - ПРАГА! «Златна Прага»,
казват всички! Още по-смели са в хвалбите и препоръките си туристическите
агенции и издателите на туристически справочници. Разбира се, Прага стоеше
отдавна и в нашия лист с местата, които трябва някой ден да видим. Дори си
мислехме, че трябва да е в края на лятото или началото на есента - тогава,
казват, Прага била истински красива. Но и за минута не сме предполагали, че
това пътуване ще е в началото на тази есен. Вярно Прага беше в листа ни, но не
в самото му начало, дори не по средата. Е, не всичко става както човек го
планира...
След дълго и "уморително", дори леко
изнервящо, ровене из интернет, обмисляне на различни варианти - като тръгнем от
Единбург, минем през Барселона и Виена..., пресмятане на дните от отпуската,
цените на хотелите, часовете на излитане и кацане на самолетите - в края на
една дълга неделя натиснахме бутона Book, след него Pay и ето ни в очакване на
два билета на Czech Airlines. Остана само очакването на почивните дни,
ежедневни проверки на прогнозата за времето в Прага и събирането на багажа!
След няколко дни всички хартийки пристигнаха и ние - видимо доволни от
притежанието си, в неделя, късния следобед, събрахме багажа (разбирай -
разхвърлихме си гардероба...)
Понеделник, 29 Август, Late August Bank
Holiday, 10.30ч. - с раниците на гърба, готови за пътешественически подвизи
напуснахме пределите на Farrow Place. След около час и половина бяхме вече на
Gatwick Airport (където между другото си купихме разкошен шоколад!). Някъде
около 13.30ч., затегнали здраво коланите, преживявахме емоцията "излитане"... Полетът
не беше лош - час и половина над невероятно, чисто от облаци, небе над Европа. С не особено добър пилот, но
го преживяхме. Подсилихме се с миниатюрни сандвичи, с по две (още
по-миниатюрни) еклерчета и чаша нес кафе (според скромната ни преценка: "с вид
и вкус на кална вода"...) Но да не ви занимаваме с кулинарните си преживявания
на борда на Boeing 737 на Czech Airlines. По-лошото е, че качеството и на
преживяването "кацане" също не беше на ниво, но бяхме доволни, че все пак го
преживяхме.
Ladies and Gentlemen, Welcome to
Prague! И по-точно: welcome to Ruzyne Airport - доста по-голямо
от софийското, може да се каже чисто, с будки, където на развален английски ти
обясняват каква карта за градския транспорт можеш да си купиш, как да я
използваш и как не можеш да платиш с кредитна карта... След като се сдобихме с
т.нар. Prague Card - карта за целия градски транспорт и вход в повечето музеи и
туристически атракции, се настанихме на една пейка да чакаме микробус, който да
ни отведе до центъра. (Цената, на последния не беше включена в току-що
споменатата карта). Оказа се обаче, че този подход не беше много правилен, и че
ако все пак искаме да ни натоварят трябва да застанем много близо до самия
автомобил, т.е. "да си пазим реда". Нали сме си умнички, а и заредени с енергия (нали още не сте
забравили, че ядохме сандвичи и еклери?!) веднага схванахме каква е ситуацията
и бързо (нетипично за нас) окупирахме две седалки. Оказа се, че в очаквания час
на тръгване едно от местата все още е празно и трябва да изчакаме докато
возилото се напълни. Е, нали всички помним автогарите до преди няколко лета, не
си мислете, че се учудихме и на това. Все пак бяхме прекарали почти двадесет
минути в Чехия - точно колкото бе нужно да минем на централно европейско време
и централно европейски нрави...
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >> |