В слънчевото ранно утро на 21.06 една сериозна група от любители на екскурзиите и българската природа и история се отправяме към Казанлък - градът на тракийските царе. След около 3 часа и половина пристигаме в уютното градче. Оказва се, че в Казанлък има много интересни места за разглеждане.

Централната улица

Първата спирка в нашия маршрут е Музей "Искра". Основан на 29-ти юни 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов, историческият музей "Искра" е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. След смъртта на Топузов през 1930 г., директор на музея става известният български писател Чудомир. Той има изключителни заслуги за по-нататъшното му развитие. Чудомир е директор на музея до 1958 г. Той предоставя на "Искра" основната част от предметите, открити при разкопаването на селищната могила до Габарево, както и от други археологически находки. Първоначално музеят заема само една малка стая, но през 1935 г. е преместен на горния етаж на новопостроената читалищна сграда. От 1981 г. се помещава заедно с Художествената галерия в нова, модерна сграда, построена специално за целта. През 2005 г. е открита модерно оборудвана трезорна зала, в която са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските гробници в региона. В три самостоятелни зали са изложени находките от тракийския град Севтополис - градът на могъщия тракийски владетел Севт ІІІ -разкрит на около 10 км. от Казанлък при строежа на язовир "Копринка". В музея  в модерно оборудваната трезорна зала са изложени най-новите находки от тракийските гробници в региона: копие на бронзовата глава, безценните предмети, открити в гробницата на Севт - "Голяма Косматка" (златен венец, ритуална чаша, апликации и др.), както и тези в "Светица".

Музей "Искра"

След като разгледахме музея и картините в галерията се отправяме към Казанлъшката гробница, която през 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, е включена в Списъка на световното културно и природно наследство и е една от деветте културни и исторически забележителности в България, включена в списъка на Юнеско. Гробницата е открита случайно през 1944 година. На група войници било възложено да изкопаят противобомбено скривалище. Никой не е предполагал, че това не е естествено възвишение, а изкуствен насип върху гробищна постройка. Тя е единственият в България цялостно съхранен паметник на живописта от ранноелинистичната епоха (IV-III в.) и е истински шедьовър на тракийската архитектура. Оригиналната гробница разбира се е затворена и добре укрепена, с изградена специална защитна постройка с климатична инсталация, която осигурява условия за запазване на стенописите. Туристите могат да разгледат нейно точно копие, построено в съседство.

Оригиналната тракийска гробница, която е добре укрепена

Копието на тракийската гробница