Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс "Кулата". Красивата бяла църква в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи и малки дюкянчета придават старовремски уют на тази възрожденска част на града. Гостоприемните домакини на комплекса ни посрещнаха с чашка розов ликьор и розово сладко в двора и ни разказаха за миналото и настоящето на Казанлък. Сега музей, а някога известна като Хаджиеновата, къщата в етнографския комплекс е принадлежала на заможни розопроизводители. Още при влизането си видяхме разположената до навеса "гюлпана" (примитивна розоварна) и уникална колекция от селскостопански сечива и инвентар. Къщата е разположена сред градина от дървета, чимшири и трендафили. В архитектурно отношение тя е асиметрична, двуетажна. Първото ниво са работни помещения и маза, а вторият етаж е с открит голям чардак с кьошк и 3 стаи - кухня, спалня и гостна. В съседния двор сред цветна градина е скътана селската къща. Тя е с две стаи - соба и кухня и впечатлява със своята практичност и скромност. През малките прозорци, светлината огрява пъстрите съдове по полиците, шарените черги и възглавници. В съседство в стар дюкян майстор на виоли сладкодумно ни разказва за своето изкуство и показва изработените от него музикални инструменти.

Вътрешната къща на етнографски музей "Кулата"

Разбира се не можем да пропуснем да посетим Музея на розата в Казанлък. Той е създаден през 1984 г. Експозицията на музея е разположена в три основни зали, където са показани: оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството през Възраждането и в началото на 20 век; инструменти за обработка на розовите градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода; историята на българските розотърговски къщи; материали, свързани с историята на Института по розата и съвременното розопроизводство.

Музея на розата

Други интересни постройки са църквата "Св. пророк Илия", Джамията и Евангелистката църква.

Църквата "Св. Пророк Илия"

Църквата е построена през 1865 г. и е имала 5-метров купол с 12 прозорци и почти двуметров железен кръст. В следващите години иконите изработил известният възрожденски художник от Чирпан Георги Данчов - Зографина и на 30 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски извършил освещаването. През август 1877 г. църквата била напълно опожарена от турските войски, които преди това убили вътре и около нея десетки християни. Възстановявана е продължително и с много трудности до 1936 г, когато нов пожар нанася огромни щети. Оцеляват единствено великолепните работи по купола "Господ Саваот" и "Четиримата евангелисти", дело на известния по това време казанлъшки художник Иван Енчев - Видю. Църквата връща предишния си блясък едва през последните години.

Джамията

Това е единственият действащ ислямски храм в Казанлък, обявен за паметник на културата. Намира се на десният бряг на Старата река, който в надпис над вътрешната врата е наречен "Ески джамия"(в превод "старата джамия"), поради което старите казанлъчани я познават като "Старата джамия". Има данни, че построяването й е станало през 1394 - 1412 г. и е обновена е през 1690 г. По-късно е зидана чешмата, след това и минарето от местен майстор - дядо Васил. Отвън сградата не е измазана, а самата зидария е декоративна. Епиграфските паметници на арабски език са ценен извор за обществено - политическата, социално - икономическата, демографската и културната история на Казанлък през периода от началото на 17 до третата четвърт на 19 век.

Евангелска баптиска църква