Ден 2

Големият ден! До концерта обаче имаме цял ден на разположение, така че ще посетим Шьонбрун.  Това е вторият символ на Виена след Щефансдом и е не по малко впечатляващ. Построен още през 16 век, дворецът е разрушен до основи от нашите невъзпитани османски комшии при опита им да завладеят цяла Европа. В края на 17 и началото на 18 век е построен наново, като всеки следващ император достроява, пристроява или променя изцяло стила като Мария Терезия, например, решила да го барне в рококо. Тя е и един от най-известните му обитатели. Тук ражда и отглежда 16-те си деца. Друго дете пък, доста по-гениално, свири тук едва шестгодишен. Моцарт разбира се. Тук вършее и Наполеон, щабквартирата му е разположена в двореца естествено, тук се ражда и единственото му дете.

Паркът е не по-малко интересен. Всяко стръкче трева е с нужната дължина и форма, алеите са опънати като по конец, фонтаните пръскат в идеалната височина.

А това е фонтанът на Нептун. Богът на моретата със страшния си тризъбец. И две невинни морячета, приседнали смирено в нозете му.

В най-високата точка на парка, фронтално срещу двореца се издига Глориет. Павилион с раннокласическа колонада, построен през 1775 г. от него се разкрива великолепна гледка не само към парка и двореца, но и към целия град. А и днес в централната му част има прекрасно кафене, така че започваме да пуфтим по склона. Добрата стара Мария Тереза предполагам си е качвала императорския задник с карета догоре. Нашите балкански обаче ни създават доста усилия за да ги замъкнем до павилиона. Който разбира се е прекрасен.

За да се качиш на покрива има такса, но си заслужава, защото панорамата е уникална. Има и телескопи за разглеждане на града. Пускаме си чинно едното евро позяпваме Виена отблизо. Голи жени по прозорците никъде не виждам. След нас група немскоговорящи бабички напада телескопа и използва, че нашето време още тече, за да погледат и те. Явно и австрийските пенсии недостигат.

В самият парк се намира и виенската зоологическа градина, която се оказва най-старата в света. Основана е през 1752 г. Запалени зоолози като нас разбира се не могат да пропуснат такова място. На всичкото отгоре и изгрява слънце за първи път през деня, а и билетът е само 12 евро - жълти стотинки за олигарси от нашия ранг.

След входа има няколко тиролски къщички-заведения и няколко къта с кокошки, крави и кози. Обикаляме ги няколко пъти, Виктор даже се снима почти с всяка кокошка отделно. Път обаче към останалата част от зоопарка не виждаме. Само една асфалтирана алея, по която се движат влакчетата обикалящи парка, а и тя е препречена с бариера. Времето напредва, в 17:30 трябва да сме в апартамента откъде ще ни вземе бус за концерта. Опасно сме изнервени и тримата, и решаваме да седнем в едно от кафетата за кратка почивка и разузнаване. Поръчваме си пепси и сладолед (бял) и почваме да следим накъде ще се отправят тълпите. Такива обаче липсват. Делничен ден е, повечето туристи пропускат зоопарка, защото е огромен, а екскурзоводите ги мързи да вървят пеша. Все пак забелязваме че и редките посетители се въртят объркано, сочат насам натам, крещят си и се тръшкат. Някои пробват по асфалтовата алея, но скоро се връщат унили. Ние се забавляваме чудесно, от лошото ни настроение няма и помен. Скоро група усмихнати японки все пак открива някаква затулена между кокошарниците стълба водеща надолу към самия зоопарка. Време е обиколката да започне.