Виенската зоологическа градина, разбира се няма нищо общо със софийската. Никъде няма бетон, алеите са от камък, всичко е потънало в зеленина. Все едно се движиш през гора. Решетки също липсват, животните са отделени със стъклени прегради от посетителите и буквално минават покрай теб на сантиметри. Разнообразието от животни също е в пъти по-голямо, а и самите животни имат здрав и бодър вид, за разлика от проскубаните си и унили софийски събратя. За секунди се връщаме в първи клас и почваме да търчим от животно на животно. „Виж, виж, виж....". Пингвини, морски лъвове, моржове и тюлени - животни, които съм виждал само по Дискавъри сега са пред мен и се чудят на възторга ми.

Още по-впечатляваща е огромна остъклена постройка с големината на магазин на Метро. Вътре се поддържа постоянна температура от 29 градуса и 80% влажност на въздуха, за да създаде условията на Борнео, както се и казва павилионът. За около 30 секунди вътре ставаш вир-вода от пот, влага се стича отвсякъде около теб.  Вървиш по пътека, от двете ти страни е надвиснала джунглата, рекички с екзотични риби се вият, прилепи и папагали прелитат покрай главата ти. Трудно е да се опише с думи. Има си и пещера с прилепи, потънала в непрогледна тъмнина. Малко е стряскащо за клаустрофобици като нас. Не виждаш нищо, само от време на време чуваш като нещо прелита край теб.

Въобще животинското разнообразие в зоопарка е огромно. Носорози и хипопотами, жирафи и лъвове, горили и орангутани, крокодили и анаконди... Има и голям аквариум със скатове, пирани, коралови риби, медузи... рибите плуват буквално над главата ти.

И разбира се върхът на черешката и символът на целия зоопарк, който се продава навсякъде под формата на фанелки, чаши, плюшени играчки - Гигантската панда.

Така и не успяхме да го снимаме в анфас. Беше се изтегнал с гръб към посетителите и си хапваше кротичко бамбук.

След изхода от зоопарка се намира и Палмовия павилион, събрал де що палма и тропически храст има по планетата. Времето обаче вече сериозно ни притиска, така че го оставяме за следващия път.

Метрото обаче е голяма работа и за има няма 15 минути сме обратно в центъра и ще имаме време даже да хапнем по салатка и пица. Слизаме на Карлсплац, най-голямата спирка на метрото, на която се събират всички линии. Тук е и сборният пункт на всички наркомани във Виена. Не съм виждал в София никъде, даже вечер толкова много окъсани типчета. А тук са даже посред бял ден и нагло просят от туристите. Полицаите обаче не ги закачат, явно това е официалната политика. Въобще в метрото във Виена често може да срещнете наркомани. Пътуват насам натам във влакчетата с отнесени погледи, или пък се тътрузят по централните спирки. Не са агресивни обаче и нямаме шанс да демонстрираме буйния си балкански темперамент.

В 17:20 сме в квартирата, а десет минути по-късно с австрийска педантичност отдолу ни звъни и шофьорът на буса. Заради започващо след 3 дни Европейско, концертът на Бон Джоуви не е на стадиона, а на хиподрум извън Виена. Магна Расино, на около 25 км от Виена. Има влакове дотам, но последния тръгва в 22:00, а първия в 6:00 сутринта, така че ще се предвижваме с бус под наем. Шофьорът е висок, рус и не говори английски. Успява с хиляди запъвания и препотявания да сглоби нещо от сорта „ъъъъъ....ю гоу бак... анатър бус", от което се досещаме че ще ни прибере сигурно друг бус и шофьор. Връчва ни и нещо като карта където ще ни чака въпросния анатър бус. Картата е неясно черно ксерокопие, на немски, а номера на буса е сведен до едно BUS 02. Почваме леко да се притесняваме.

Трябва да излезем на магистралата за Грац, така че прекосяваме целия град. Пътьом взимаме още фенове. Дебел чичка и жена му и две млади и засукани мацки, чуруликащи превъзбудено. Чат пат хващаме по едно Бон Джоуви в насечената им реч. Поне сме улучили буса. Веднага щом излизаме от Виена обаче попадаме в най-чудовищното задръстване в живота ми. 4 ленти в едната посока пъплят буквално със скоростта на охлюв. Всичко живо е тръгнало на концерт с коли, бусове и цели автобуси. После разбираме че това е бил най-посетения концерт от тура с над 60 000 фена. Завалява и дъжд. Пъплим все така бавно, а часът вече е 19:30. По програма сега започва подгряващата група. Някакви финландски пичове, които имат известни парчета, но които няма да чуем на живо, уви. По радиото постоянно говорят за концерта и огромното задръстване, прелитат и хеликоптери които явно снимат безкрайните колони. Супер изнервени сме вече. Пускат и парчета на Бон Джоуви, които ние с тревога слушаме и напрегнато се мъчим да познаем дали се излъчват  на живо. Останалите обаче са супер спокойни, все едно нищо особено не се случва и няма да изпуснат концерта на живота си. Говорят си небрежно или зяпат с интерес околните коли. Ние се въртим на седалките нервно, гледаме през 2 мин часовниците си и барабаним по де що прозорец и облегалка намерим. Учудващо е че и в аварийното платно никой не смее да свърне въпреки невижданото и за тях задръстване. Всички карат в платната си и само по някоя линейка или полицейска кола чат-пат профучават през аварийното. Часът е вече 20:30 когато най-накрая потоците коли излизат от магистралата и хващат по някакъв път през полетата. Бон Джоуви излиза на сцената в 21:00 и ние вече буквално сме прави и залепени за стъклата. Скоростта с която се движим обаче е все така отчайваща. Скорост всъщност е доста неправилно определение. В далечината се вижда нещо осветено и с прожектори. Урааааааааааа. След малко обаче с невярващи очи виждаме как подминаваме сцената и трибуните и продължваме напред. Пътят заобикаля отнякъде си. Огромните зелени площи, писти и поляни на хиподрума са превърнати в  най-големия паркинг който съм виждал. Сигурно има 15-20 хиляди превозни средства. Не виждам как ще намерим BUS2 в тъмницата и дъжда, но в момента никой не мисли за това. Скоро почваме да задминаваме движещи се пеша фенове. Шофьорът ни най-накрая се усеща и ни отваря вратите. 21:10. Вали силно, сцената е на километър пред нас, и ясно чуваме как Джони пее.  Sleep when I'm dead ми се струва. Около нас всички вървят обаче дисциплинирано един след друг все едно отиват на опера. Ние подтичкваме леко, но скоро изоставяме преструвките и се втурваме в откровен бяг през локвите. Лека полека и други ни последват. Все на лоши неща ще научим чужденците. За има няма парче и половина и то от по-тъпите нови сме вече сме на входа. Проверката е символична, само дето се прощаваме с чадърите си. ВЪТРЕ СМЕ!!!