Концертът е зашеметяващ, групата на супер ниво, всички се раздават, като за последно. Има и секси цигуларка, която танцува с Джон и Ричи даже. Накрая няколко пъти ни благодарят, че сме били и пели с тях под непрестанния дъжд. Споменават даже и невероятното задръстване, сигурно те са били в хеликоптера отгоре. След концерта сме толкова изтощени и прегракнали, че решаваме да не бързаме, а да си вземем по бира и да изчакаме тълпите да се изнесат. И без това не храним особени надежди че ще намерим BUS2. Опашките пред щандове за бира са почти като тези по магистралата и скоро разбираме защо. Ако върнеш пластмасовата чаша за бира ти дават едно евро. Желаещи за 1-2 допълнително евро явно има много защото повечето клиенти не купуват, а връщат чаши. Счетоводител с опашка обаче не можеш да уплашиш и къде с лакти, къде с пируети между потни австрийски шкембета скоро сме на първа линия. Въоръжени с по чаша ледена бира, мокри до кости, но с усмивки до ушите почваме да търсим. Има сигурно 5000 бели буса като нашия. Виждам поне 3-4 на които пише 02, но или са пълни, или са с чужди регистрации или питаме, но не са нашите. Добре че видяхме на идване името на фирмата. След половин час обикаляне сме почти отчаяни. Всички бързат и говорят на немски. Помощ отникъде. След още 15 минути виждаме някакви полицаи, които слава богу говорят английски и ни обясняват че въпросния паркинг на който трябва да отидем е точно зад сцената. Още 15 мин обикаляне в калта и сме там. Точно на пътя има група шофьори с табелки. Най-изнервения от тях държи BUS 02. Има прическа на футболист от В група и скоро разбираме че е сърбин. От фирмата за връщане явно са пратили все гастербайтери, а австрийските шофьори отдавна спят на топло у дома. Всички вече са в буса и ни изглеждат недоволно, но на нас ни е все тая вече. И без това полицията е затворила всички пътища и пропуска колите на партиди. Така че тръгваме към Виена чак към един през нощта, но магистралата вече е празна. Братът сърбин кара със 150 км/ч по мокрия път и започвам да се чудя колко ли ще струва на нашите да транспортират ковчега ми до София. Само след 40 мин обаче ни оставя невредими пред апартамента. Толкова сме изтощени от целодневните обиколки и нощните емоции, че заспиваме за секунди.

Ден 3

Самолетът ни излита в 17:30 така че имаме цял ден още за шляене. Използваме за да доразгледаме още веднъж чудесната виенска архитектура. Този път по малките улички в центъра.

Решаваме да обядваме в някакъв малък типичен австрийски ресторант, встрани от туристическите тълпи. Има само местни, сервитьорът ни залива обилно с немски. Поръчваме си по една огромна салата и прочутите австрийски хлебчета. Към бирата решаваме че ще вървят и някакви вурстчета и си поръчваме нещо напосоки от менюто, в което трудно се ориентираме защото е само на немски. Думите са дълги по два реда едната, но мярваме нещо като вурст сред мазалото от готически букви. Когато ни го донасят се оказва дълбока купа, в която плуват в литър олио парчета обикновен суров леберкез, поръсени щедро отгоре с лук. Интересено.

За финал накупуваме и подаръци за всички. Всеки, с който съм говорил и е разбрал че съм във Виена ми е заръчал да му донеса подарък. Гледам да зарадвам всички, вследствие на което увисваме с торби, като на паркинга пред кварталния супермаркет.