Ден 1

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин-а също. „Г-н Чочков трябва ми само паспорта ви" процежда през зъби когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам.

На Виктор също му е нервно и постоянно се оглежда за места за пушене. След паспортния контрол нахлува в кафето и почва да ме врънка да пием кафе с явната идея да запали. Пил съм чай сутринта докато се оправях и не ми се пие нищо, но си взимам сок за да не му развалям кефа. Той се налива неразумно със сокове и кафета без да мисли за тясните самолетни тоалетни.

Самолетът е Боинг 737, но доста старичък както ми се вижда на пръв поглед, което усилва тревогата ми. От нервност почваме да се шегуваме и лигавим как сме видели дупка в крилото,  теч под опашката, а като почваме да рулираме съобщаваме на висок глас как двигателите звучат странно. Май успяваме да изнервим всички пътници. Всички тревожно и напрегнато следят как се засилваме и се чува ясна въздишка като излитаме. Полетът до Виена е горе-долу колкото едно пътуване от Младост до Орлов мост. След 55 минути вече кръжим над столицата на Австрия и зяпаме с интерес как се вие Дунава под нас. Лиготията не ни е напуснала и коментари като „Виж вентилатори" и „ Да, така се охлажда цяла Виена" относно вятърните генератори издигащи се около летището забавляват всички. При кацането вече сме по-спокойни, а и пилотът е без грешка, за което го възнаграждаваме с бурни аплодисменти, както си му е реда.

Швекат е доста по-голямо и уредено от летище София, има ясни табели на 2 крачки така че за 15 мин вече сме минали всички процедури. Калина ни чака на изхода и ни докладва, че има директни автобуси до Шведенплац, което пък е на 3 мин от апартамента, където ще спим. Шофьорът е усмихнат, не слуша чалга и ни връща ресто. Не изпреварва през аварийното платно, нито засича по-малките коли. Даже ми се струва и че кара с позволената скорост. А и самото движение е ужасно спокойно, никъде няма задръствания, улиците са с по 4 платна в едната посока и на всеки 100 м се вижда табела за подземни паркинги. Паяци и паркирани коли по тротоарите обаче няма. Подминаваме и боклучийски камион без познатите висящи отзад  мургавелковци. Въобще в лек културен шок сме.

Следва кратка почивка за оставяне на багажа и освежаване, която ми дава възможност да си включа телефона. Както и очаквах се изсипва една камара смс-и за пропуснати разговори, а скоро и самите обаждания започват. Вдигам като никога любезно на всички и след като учтиво изслушвам опитите да ми намерят работа небрежно отговарям, че съм във Виена и няма как да им помогна. Дребни нещица, ама радват душата. Апартаментът, където живее бащата на Виктор и Калина е точно срещу огромна готическа катедрала. На всеки 15 мин камбаната бие веднъж, на половин час, два пъти, на 45 мин три пъти, а на кръгъл четири път плюс толкова колкото е самият час. Нямаш нужда от часовник общо взето. Лошото е, че цялата дандания почва в 6 сутринта и продължава до 22 часа, но поне за трите дни нямахме проблем със събуждането. Това е и началната точка на обиколката ни.

Във Виена всяка сграда и уличка стават за снимане и разглеждане. Направо ми става неудобно като си помисля с какви впечатления остават бедните туристи тръгнали на разходка из София. В първите минути главите ни се въртят нонстоп наляво и надясно, а скоро и само нагоре.

Щефансдом. Готическо чудовище, плашещо нежните ни православни души, непривикнали на такива строги и сурови форми. Катедралата обаче си е символ на града, а и е толкова величествена с безбройните си каменни орнаменти и украси, че няма как да не я харесаш. Построена е през 12 век първоначално в романски стил, но през 14 век е изцяло преустроена в готически стил, който явно много повече е радвал сериозните и делови Хабсбурги. Така де, кви са тия романски лиготии. Пускай острите ръбове нагоре да летят, повечко статуи и по-малко цветни витражи и ще стане работата. 

Южната кула се издига на цели 136 метра и може да се заснеме хубаво единствено от хеликоптер предполагам. По-високо изглежда и от Витоша, мамка му, но ми остава утехата че от Искъро по-дълбоко не може да има. Самият площад около Щефансдом е приказен. Винаги препълнен с хора, добре де, туристи. Навсякъде щъкат и преоблечени като Моцарт музикални агенти, предлагащи билети за какво ли не, живи статуи се бъзикат с чужденците, „оживявайки" в най-неочакваните моменти. Улични кафенца, предлагащи удобни местенца за почивка и наблюдаване на забързания свят наоколо. Имаме обаче много сериозна програма, начертана от Калина, така че продължаваме нататък. Следва пешеходна разходка из целия център на Виена. Обектите са безкрай, а краката ни все по-омекващи.